автор: Gray_wolf

В планините на Галисия дъха ѝ там изпих,
три пъти в танц я завъртях.
Във нежния ѝ врат се вкопчих тих –
превърнах я в кошмар, превърнах я във вълк.
Сляхме тела, души и страст в едно,
искри под луната, в среднощен екстаз.
В ритъма див, в безмълвния бяг,
любовта ни свърза върху белия сняг.
Под лунния сърп, сред сивия мрак,
препускахме лудо, по вълчия път.
Не думи, а вой ни спои във едно,
преплел две съдби в призрачен воал.
Песен за вярност, за кръв и оброк –
любов без окови, под звездния свод.
Земята пулсираше в нашия бяг,
а вятърът триеше всеки наш грях.
Там, в първия лов, сред суровия хлад,
тя вкуси от силата – отрова и лед.
И в очите ѝ, пламнали в сиви искри,
аз видях своята мила – вълчица.
Няма предел, няма милост и страх,
само законът на древния вой.
Всичко след нас ще се превърне в прах,
но тази нощ ти си моя. Твой съм и аз.
В златна целувка лъчът я пронизва,
звярът си тръгва със стон и тъга.
В очите ѝ – бездна, в душата – отрова,
човек е отново, но в плен на нощта.
И денят е затвор, и светът е безличен,
тя чака в сенките здрача проклет.
Докато луната, в копнеж нетипичен,
отново не викне: „Върни се при вълка!“