автор: snejenbor

За кратко знам ще бъда в дните ти....тъга и липса два... три дни.
Сезоните ще следват ритъма ...все сам ще си останеш ти.
Едно рамкирано подобие на заедност и на любов
и ден след ден ще избледнява дори и в златния обков.
Във залеза ще се стопява .. усмивката душата ми.....кажи?
Дали тя...розата ще продължава ...прекършена... но да цъфти?
Два тъжни посивели кораба....неясен хоризонт.
В абстракция картина.... ще дорисува друг.
Зад рошавите облаци наднича през платната
и жадна за истории записва ги луната.