автор: Oldman

Пак гласувах. И макар,
доста обездвижен,
се довляках, няма как.
Гласувах загрижен.

Аз, като си наумя,
нищо не ме спира.
Стара дървена глава
лесно не увира.

Трябва да се промени
към добро страната.
Нека нашата чорба
не сърбат децата.

Гледам, кандидати бол.
С лопата да ринеш.
Всеки поглед е забол,
гледа келепира.

В днешно време, политик
решиш ли да станеш,
няма чист като сълза
лесно да останеш.

То, не може току-тъй,
както всички знаем:
– Хем това във онова,
хем душата в рая.

Всички май са маскари,
когото да питаш.
Ние май сме будали,
туй ни е елита.

Знам, че има и за цвят
тук-там идеалисти.
Те не ще се омърсят,
ще останат чисти.

Писна му на тоз народ
все да бъде лъган
въпреки, че и сега
май ще е излъган.

Сега пускам своя глас.
Един глас в пустиня.
Не гласувам ли, тогаз,
смятам, ще съм минат.

Но че окнем некой ден,
както казал шопа.
Да ме чуят по свето.
В целата Европа.

Щото веке ми дойде
до целата гуша.
Но да окнем, мислим я,
кой ли, ке ме слуша?!

Защо досега мълча
и не протестирам?
Не съм с заешка душа.
Защо? Не разбирам.

Хайде, време е да спра.
Стига съм дърдорил.
Няма да се променя.
Със кого ли споря?...

19.04.2026 г.