автор: ivliter

С лице на плод изгнил
сред хората вървя
прегърнал своята безпътица –
отивам ли или се връщам
аз вече сам не знам.
По пътя на деня си дълъг
не срещам никого –
не ме посреща никой.
На ляво ли,
на дясно ли ще свия –
или назад да свърна,
все до едно и също стигам.
Напред, не е напред –
изтриха ми подметките посоките,
а те изтриха тях.
Да можех да полегна да заспя,
поне в съня си
посока вярна да намеря.