автор: SCRIBBLER

Събуждаш се омачкан, недоспал
и с мъка се надигаш от леглото
За работата тръгваш недоял,
без настроение и псувайки живота.

В тролея - безпределна сивота
пълзи към теб и бавно те обгръща
и сливаш се с околната тълпа
безпомощен, замислен и намръщен.

Във фирмата ти влязъл току що,
натъкваш се на старите проблеми
и питаш се за кой ли път: защо
досадната си работа не сменяш?

Прокрадва се в тунела светлина -
усмивка от колежката отсреща
Уви! Тя е омъжена жена.
Едва ли там ще се получи нещо.

Работиш здраво. Просто няма как...
За да получиш, трябва и да даваш,
а шефът недоволен е и пак
да ти отреже от заплатата решава.

Там групичка тресе се в смях...
С нескрита завист тъжно ги поглеждаш
и питаш се защо ли като тях
ти някак си не можеш да изглеждаш.

След работа решаваш че едно
във кръчмата ще трабва да удариш,
да позабравиш пустото тегло,
да позабравиш, да се разтовариш.

С увиснал нос ти питаш се защо
животът ти е гаден и безславен.
Ами ще кажа отговора прост:
той е такъв, какъвто го направиш!