автор: Marta

Кристалната пантофка ми убива.
Светът целува като мащеха.
Пайети по небето си пришивам
и по баирите бера си мащерка.

На босо и на гладно се приема,
да, през очите - сок от прясно слънце.
По слънчево-дъждовна жива схема
отглеждам дните си от зрънца

И те са благодарни. Те порастват!
Как станаха чак толкова годишни?
Не си играят с топка и на ластик,
по-малко се усмихват, плитко дишат.

Търкулва се по нощното небе
оранжевата тиква на луната.
Часовникът! Дванайсет стана, ейй...
За Пепеляшка друга да се смята.