автор: Milanov

Пълзим във времето ранимо,
а то безмилостно лети...
Ела в гнездото ни любимо -
сърцето лудо там тупти!

И младостта ни ще я върна,
но ти свенливо ще мълчиш.
Как искам аз да те прегърна -
с душата думи ми шептиш!

Вървим по пътища отделно
и просим в мрака светлина!
Горим във времето разделно -
в една дълбока тишина!