автор: BoboDux

Говори по-тихо,
тъкмо душата заспа.
Земята няма да спре,
луната всяка нощ ще изгрява.
И все пак краят дойде.
Тълпата все още очаква,
споменава ме още тук-там,
но книгата е вече затворена,
само птица се рее в небето.
Вярвах във бъдеща слава,
но животът ми бе тишина.
Завесата пада, тъмна е сцената.
Останалото, което нося,
едва ли светът ще запази.
Стоя на самия край на небето
и чакам сянката на нощта.
Говори по-тихо
и остави душата да спи.