автор: ivliter

Смехът ти няма да окриля вече
самотните ми тъжни нощи.
И друг сега ще ти показва
енигмите на звездните пътеки
и с него двама ще четете
посланията на всемира,
предначертаното за вашите съдби.
Да, с поглед той ще буди вече
копнежите ти на сърцето,
ще кара с ласките си нежни
в омая тялото ти да танцува.
Добре, че в тези мигове
ще съм далече,
за да не чувам и не виждам…