автор: se4ivotonasekirata

За мир пише война прави,
за любов, красиви нрави,
но студено е сърцето.
Нека друг да го боли.

Защо да е непременно тя
с несбъдната своя мечта.
Защо друг да е щастлив
и от нея по-красив.
С думички играе си,
едно и също бае си,
все до Господ тя опира,
любов търси, не намира.
Мисли се за вездесъща,
но е все една и съща.
Философства и роптае,
драка с нокти и копае
гроб на всичко по-красиво,
по-добро, по-талантливо.
Любовта е винаги красива
щом е истинска и жива
и няма нужда от наричане.
От разбиране има нужда, от обичане!
Жена е тя нахална, кажете и добре,
компании събира с цигари и кафе.
И в службата дори приятели добри
елате на кафе в нейното вилае.
Жена е със цигара в уста
родена под щастлива звезда
и няма грижи нито ден,
пий и весели се с нея.
Кой ще каже, че е беззащитна,
нищо, че е грозна жена,
с връзките и никой се не мери,
всеки коленичи и трепери.
Мъже, жени, началства
всички са под нея
и влюбени ще станат
щом иска тя,
че с връзки се живее,
а връзките са в нея,
ела, ела при нея.
Мъже, жени, началства,
всички са със нея
и по младо тича,
мъже с пари обича,
че с връзки тя живее,
с парите си играе
и теб ще залюлее,
и тебе ще омае.

стихове автор Анита Христова Трифонова sekirata