автор: Samanda

На върха на планината?
Или в дъното на океана?
Да не би лястовиче гнездо
да е къщичката чудна нейна.

Под купола на храм ли будува?
Или от амвона ТЯ ни нашепва?
Може би обителта на Любовта
е в пъпката на роза кадифена?
Най Ѝ подхожда дворец пищен
горе в небето, там – под дъгата.
Дали пък днес не си отдъхва ТЯ
в замък величествен на Венера?

В царството на измерението пето
ще Я срещнете – казва езотерикът.
О, не, гуши се ТЯ в ядрото на атома!
– настоява разпалено пък физикът.

Вижте? Ето Я, ТЯ е тука! – епруветка
стъклена сочи с пръст алхимикът. –
За миг сътворява Тя сто чудеса, ала
не се купува любовта с никоя валута.

Намесва се накрая и поетът, двеста
поеми съчинил за жената любима. –
Душата човешка е дом на Любовта,
потърсете Я обаче първо в своята!

Samanda