автор: silviqmileva

Кръвната картина на бай Добри показа липса на витамини и висок холестерол, пък и той обичаше да си похапва свинско месце, сланинка и всякакви салами. Заради авитаминозата джипито му забрани да яде мазно и му препоръча да го замени със свежи зеленчуци и плодове. Той реши да я послуша, заради сърцебиенето от време на време, което имаше.
И така той тръгна по големите, хранителни магазини и по пазарите, купуваше зелени салати, пресни краставици, цвекло, карфиол и банани за увеличаване на Калия и Магнезия, червени домати, киви, ябълки, тикви и моркови за витамин А и С и всичко останало, което видеше по рафтовете за усилване и антиоксидантна защита на организма. Разглеждаше големите витрини с надписи: „грозде от Индия”, „картофи от Полша”, „ряпа от Гърция”, „пъпеши от Турция”, „череши от Унгария” и т.н. Мъкнеше всичко в количка, висеше по опашки, ядосваше се на ниската си пенсия, проклинаше еврото и вдигаше кръвно покрай високите цени. Така му минаваше времето – в нерви и въздишки:
„Ех, защо не живея на село” – мислеше си той. – Щях да си направя градинка и да садя всичко необходимо там.”
Жена му – баба Станка започна често да му мърмори и да му вдига гюрултия:
– А, бе Добри, с тези твои витамини и холестероли ще ме вкараш в гроба, бе! Ще ни докараш до просяшка тояга. Кой върви по гайдата на джипито, бе?
Бай Добри обаче не ѝ обръщаше внимание и изяждаше освен своята, а и половината от пенсията на жена си за плодове и зеленчуци.
Веднъж, поглеждайки ръцете си, бай Добри забеляза, че дланите и езикът му са
оцветени в ярко оранжев цвят, уплаши се и реши да отиде на лекар, въпреки нищожните си парични запаси, тъй като възможностите му за направление от джипито бяха изчерпани. Но, слава богу, синът му от Испания печелеше добре и щеше да му помогне.
Поглеждайки оранжевите му длани и език специалистът по вътрешни болести го попита строго:
– Вино и ракия пиеш ли редовно?
– Само вечер, и то по малко, пък и спрях мазното. – каза бай Добри.
След осезателно взиране и в очите му, докторът отсече:
– Палмарен еритем. Безспорна цироза. Спри пиенето! Няма да живееш дълго.
С разбито сърце бай Добри излезе от кабинета, стискайки в пръстите си рецепта с две лекарства за увреден черен дроб. Сега вече той усети сладостта на живота. След тази диагноза така му се живееше, като че ли от младеж повече.
Пооклюма се бай Добри, стана по-мълчалив, по-тъжен и спря ракията вечер. Продължи обаче с предишния си хъс да трополяви с количката, пазарувайки разнообразни плодове и зеленчуци.
За беда обаче ужасът на бай Добри не свърши с това.
Една сутрин застана пред огледалото да се обръсне и от неприятната гледка краката му се разтрепериха, но добре, че извади късмет и успя да се хване за стола, та не падна да се изпотроши. Половината от лицето му беше кърваво-червена и колкото и да се сапунисваше и миеше остана такава. След като го видя баба Станка се разпищя:
– На какво приличаш бе, Добри?! На бостанско плашило... Я, вземи тривката от банята и изтъркай тази червенина!
Бай Добри така започна да се търка, че чак ожули кожата си, а почистващите гелове от дрогерията ароматизираха като фризьорски салон чак съседните улици. Търка
лицето си с четка, сапунисва го многократно, но без какъвто и да е резултат и накрая реши да отиде на кожен лекар.
Лекарката беше млада и красива, погледна го със съжаление и му каза:
– Кожният рак е в напреднал стадий. Направете си завещанието! Болницата ни няма достатъчно пари и нямаме никаква възможност за хоспитализация и безплатно лечение, а и във вашия случай не можем да помогнем... Късно е!
Предписа му скъпо мазило и му затвори вратата.
След прегледа бай Добри стана унил, посърна и съвсем измършавя. Не ядеше месо и нищо мазно, но редовно си купуваше плодове и зеленчуци, докато един ден го налегнаха невероятно силни, коремни болки и повръщане.
Като го виждаше как става от масата, превит на две от стомашните колики и как бърза за тоалетната, баба Станка пак се провикна:
– Добри, целия си станал на кълбо, бе! От какво е това повръщане? Че ти какво ядеш, само тия пусти зелении хрупаш?! Как не ти се потрошиха изкуствените челюсти? Та ти се обърна на заек, бе!
Този път джипито реши да му даде направление за гастроентеролог.
Той беше възрастен лекар с голям опит, натисна му корема щателно, видя го на ехографа, сложи си очилата и му каза:
– Хайде да те изпратя на кръвен анализ, да видим да не си пипнал нещо вирусно или хепатит? Миеш ли всичко?
– Да, по десет пъти най-малко – отговори бай Добри.
След като кръвните проби излязоха съвсем чисти, без каквито и да било зарази, той продължи да върти количката и да си купува скъпи плодове и зеленчуци, които му харесваха и с които вече беше свикнал.
Веднъж съвсем ненадейно на пазара докато оглеждаше жълтите, зрели круши бай Добри съзря и дланите на продавача – бяха оранжеви като неговите. Погледът му застина, а очите му щяха да изскочат от орбитите си, но учудването му бе наистина невероятно когато видя отстрани на сергията подскачащо малко момче, което вдигна ябълка от една щайга, поля я с вода и започна лакомо да я ръфа и тутакси пръстите, носът и устните му придобиха мораво-червен цвят, като намазани с червило. Бай Добри не вярваше на очите си, дори не усети и как една едра сълза се отрони от тях, когато някаква жена на средна възраст се приближи до продавача и шеговито, кокетно му каза:
– Е, много са ги боядисали този път и ябълките, и крушите, и краставиците. Нали идват от далечни държави и трябва да имат търговски вид, но много цапат, не се и измиват... Да не отровите някого, третирани са и с инсектициди срещу насекоми!
Жената се засмя закачливо на продавача и продължи:
– Важното е да изглеждат добре на външен вид. Боята си е боя. Вкусът им се пробва в къщи.
Бай Добри я проследи с поглед и видя, че жената седна на друга сергия със същата стока. Беше продавачка там.
Оттогава той прибра количката си, спря да купува плодове и зеленчуци и не посети лекар никога повече.