автор: se4ivotonasekirata

Цветно ми е!
На люляк мирише!
Цветница е!
Кой ще опише
природата дивна
на народ милна?
Връбница е.
С кой ще поспорим,
ще се преборим?
Остарели хватки,
интриги, кратки
набези на хора зли!
Обичам Ви, хора добри!
Останахте малко.
Трагедийно, жалко.
Фалш, неграмотност,
обиди, сръдни,
тъга, самотност…
потънали в бездни!

Гледаш от своята камбанария.
Ще ти призная–Не съм от тия!
Но цветята обичам,
пея и сричам,
аромат всмуквам
без да изкуквам!
Цветна потъвам,
после изплувам,
под върба млада
търся наслада!
Върви че гони ме,
върви настигни ме,
диво съм цвете
от малко дете.

В гама от цветя днес грея,
искам, искам да се смея,
че животът е един,
розов не е, нито син!
Тук на горната Земя,
да пея искам, да творя,
по човешки да живея,
да ухая, не съм фея.
Жена искам да остана
цветна, в краски,добра,пряма,
със цветята да танцувам
и на воля да лудувам,
по поля, гори да тичам.
Цветя, колко ви обичам!
На венец цветя днес вия
и не мога аз да крия
цветето в душата моя,
откъсни го ако можеш,в тоя
цветен и усмихнат ден,
прегърни цветето, мен!
Ще ти подаря усмивка-
цветна, топла, слънчева
и ще ти покажа път
цял осеян със цветя!
Ще ти подаря и любовта!
Ще се обичаме деня,нощта!
Обичай ме и ти! Сега.
И нека лястовица бяла
животът ни да посети,
по пътя цветен зряла, цяла
ще следвам своите мечти.
Радост,сладост пожелавам,
със цветя и плодове дарявам,
вас, приятели добри,
вярна, истинска оставам!
Живейте цветно! Светли дни!

Минзухар стихът ми срича,
казва ми, че ме обича,
теменуга лилавее,
като мен и тя копнее...
Карамфил ми се усмихва,
пеперуда кръжи, литва.
Детелината красива
четирилистна, горделива
кима ми и зеленее,
кукурякът с нея пее.
Цвят бадемов, виолетка,
великденче, жасмин, зюмбюл,
лилия царствена-кокетка,
люляк бял и нарцис мил.
Роза бяла и червена,
амарилис, хризантема,
мимоза, момина сълза,
кокиче, клонка върба,
ирис, маргаритка бяла
и магнолия закопняла,
ходжово лале, иглика,
крем, циклама, трепетлика,
далия и анемония,
еделвайс, лале, бегония.
Всичките цветя красиви,
на мен, на вас, на Бога мили,
прегръщам в този цветен ден .
Сред поляна в детелини
намерих се във слънчев ден
и нищо че съм на години
пулсираше сърцето в мен!
Поглъщах мирис, аромат
на свежи, хубави цветя
и леко стана ми, о, Нат,
прииска ми се да летя!
Но упоена аз лежах
на килим от детелини,
вчера ли момиче бях,
о, Слънце мое, подмлади ме!

Цветница е, глъч и песни,
разни приказки чудесни
и хора се кръшни вият,
но кои ще ни затрият?
Ясно е като бял ден.
Аз на никой не съм фен.
Не признавам политици,
нито чалги, разни жрици,
нито рапъри, поети,
сама пиша тез куплети!
Грешница съм като Вас
и сега във този час,
моля се на Боговете-
Българското запазете
и децата ни спасете!
За какво ли иде реч,
не отказвам се от сеч,
но на цвете не посягам,
от глупци не се засягам!

Ти цвете си, но що бодеш?
Не си ти роза, таралеж
ли си или бодил?
Защо от мене си се скрил?
Заболя ме ще призная,
но аз няма да се мая.
Щом решил си да бодеш
и не можеш да се спреш,
с ръкавици ще те пипам,
няма вече аз да хлипам,
а със устни нежни, мили
ще целувам други...ви.

Ако нашите деца,
у нас са истински цветя,
нямаше да бягат вън!
Истина е не е дрън, дрън!
Душата ми е тъй богата !
Поздравявам ви днес всички,
мъже красиви и женички,
момчета и моми щастливи,
поетеси не злобливи,
хора истински призвани,
добри човеци, здрави, прями.

Мили, хора! Със цветя
празника днес честитя !
Не искам да съм маргаритка!
Аз съм си Анитка!
С очи живи, с дълга плитка,
с заплетена във нея китка.
Не искам да съм теменужка
кукурякът да ме гушка,
светлина излъчвам ярка,
грея със усмивка жарка!
Не искам да съм и гергина,
четирилистна детелина!
Щастлива съм и не го крия
дори не пуша и не пия.
Не ставам даже за мушкато
със цъфтеж във щрих стакато,
нежна съм любвеобилна,
добра, красива, силна, стилна!
Маймунска орхидея? Не,
не ставам за това цвете,
истинна съм, права, пряма,
няма в мен лъжа, измама!
Момина сълза ще съм,
че кога удари гръм
с сълзите си да напоя
моята родна земя!

С цветето във мен и с песен
животът ми става по-лесен
в борбата с тръни и бодили,
и разни вили самовили!

Цвете мило, цвете бяло,
пак ли си се скрило цяло?
Пак ли във снега потъваш
от бури, хали и умуваш
как ли ти да оцелееш,
за китна пролет ли копнееш?
Пак ли вярваш в чудесата
на хората тук на Земята,
на доброто във сърцата,
на истината гола, свята?
Вярвай, мило цвете бяло,
красота и аромат си дало,
любов, радост, топлина,
стопли и моята душа! Сега.

Цветница е, цвете кича
от върбово клонче, тича
моме по ливада,
искам да съм вечно млада!
Името ми не е цветно,
не обличам се кокетно,
но на Цветница цъфтя,
закичена в коси с цветя!
Не съм цветарката Анюта,
не съм и Баба Марта люта,
Анита съм, макар секира
романтика от мен извира
в стиховете ми чудесни
мои разкази и песни!

Душата ми е тъй богата!
Поздравявам Ви днес всички
мъже красиви и женички,
момчета и моми щастливи,
поетеси незлобливи,
хора истински призвани,
добри човеци, здрави, прями.
Мили, хора ! Със цветя
празникът днес честитя!
Искам да сме все така
весели, добри, красиви
и любими, незлобливи.
Накичете се сега
с клонки върбови, цветя
и пред Бога се молете,
свещ църковна запалете
за добро, мир, красота
в нашата мила страна
и за здраве, и любов,
щастие, и устрем нов!
Българското ще пребъде!
България ще я бъде!

автор Анита Христова Трифонова sekirata