автор: diogen

Ще бъда тих, ще се смаля и
чувствата си ще подтисна.
Светът не е готов за тях
и аз не съм готов за него .
Доскоро шумен бях
и много аз се борих.
Дон Кихот в измислен свят
където всеки втори ще повтори
че е роден да бъде пръв.
А аз, след толкова години
ще се оттегля във мълчание.
Прегърнал болката човешка в длан.
Да, в длан, за мен е толкова голяма.
Когато ходя неразбран.
Говоря, слушам в захлас.
А после сам съм!
И не чувам се, а викам уморен
докато болката се слее с тишината.
И заедно растат във мен,
и свиват ме, малея в точка,
до следващият взрив.