автор: snejenbor

Изведнъж се събудих есенно тленна
един непрочетен незначителен стих
ленена дреха полуизбеляла
грубо натъпкана в някакъв плик.
Недонаписана в смачкани листи
с думи без мисъл в поема без хъс
недонапъпило скършено клонче
стъпкано плаче без въздух и пръст.
Есенна сянка кротко застинала
под тихите рими на нежност с душа.
Притворени клепки мрачна картина
прорязана с яркия лъч на звезда
размита в безкрая сляла се с пясъка
и отново се ражда вълна след вълна.
А отгоре наднича полуококорена
бледоликата вечна любопитна луна
забравила блясъка...гмурна се с плясък
и кротна в безбрежната шир и заспа.