автор: snejenbor

Като момиче подмладена е Марта.
Чевръсто подскача по рокля без палто.
Усмихва се леко изпод мустак.
Не ме предизвиквай...какъв съм инат!
Щом се ядосам ми пада пердето
фуча и изливам сълзи до небето.
Изтръсквам юргана с ледни кристали...
а февруари да не ме хвали...
че с с хъс ще издухам ледна слана
тревици елхици ще заледя.
Със слънцето двама сме в приятна комбина
щом милне ме нежно предрешвам се в синьо.
И всичко разцъфва лумва живот
светът се усмихва дарявам любов!