автор: alidora

Един охлюв кихна
и заваля,
пролетта провлачи крак,
настинала.
Брои жената в шепи
бедността,
а улиците са обидно
тихи.

Вали обаче,
кални колена,
тътрузи гарван
след трупа на зимата,
свирепи котки
глозгат любовта,
която е бездомна
през годините.

Април е чужд,
като изгубен син,
дори не може
вече да се моли.
Жена брои,
а в шепите й - дим
и тя не осъзнава,
че е гола.

Какво пък -
нещо пак ще си вали,
светът съвсем
не се интересува.
Когато някой
силно го боли,
той не живее,
просто съществува!