автор: snejenbor

Изпразнено време без мисъл
прокъса небето...вали.
То няма сезони без влюбване...
но давай дъждът не скърби.

Той просто излива гневът си
изригваща скръб и кърви.
Изтляла е обичта ти
пух от глухарче лети.

Раната плахо течаща
съшита е в бяло с конец
точка и запетайка.
Какво си без обич- молец.

Овяхнал стрък тъжен и в проза
с мъничък жест топлина
превръща бодилът във роза
с любов ти си жив и с крила!!!!!!!!!!!!!!