автор: ivliter

Препънат в някаква тъга,
градът е днес неотзивчив.
Унило, уморено
в мен гледат къщите.
И в разплаканите им прозорци
блестят на слънцето сълзите.
Разплискан напосоки
във вировете плитки
Осъмът пере
потрепващите отражения
на къщи и дървета.
Водата болките на хората брои
с разпръснатите камъни по бързеите,
а аз изправен в тегнещата тишина
броя на самотата часовете.