автор: lubotran

В първата част на серия 20 "Реквием за ...." стана дума за за едим отиващ си от този свят вестник. При това не кой да е вестник, а именно нашият любим - "Старческо дело". Жестоката и безмилостна ръка на "Имотната мафия" вече почти му е видяла "сметката", но слава Богу - Не съвсем (Той още диша, макар и със затруднение, хванат здраво за гушата). Остават му още броени дни живот, които Автора не смята да остави неуползотворени........
Дълбоко разстроен от развоя на събитията, Авторът се замисли върху въпроса за Мафиите. Какво безобразие! Да убият един толкова обичан и уважаван Вестник и то заради едни нищо и никакви прилежащи имоти и крехка в юридическо отношение структура.
Той виждаше още, че освен любимият му Вестник, по същите причини, умира и цялата не чак толкова любима му Държава. Тя гаснеше бавно, бааавно, но сигурно, като нападнато от термити дърво. "Кръц, кръц кръц", тези вечно гладни ненаситни същества, работещи денонощно, гризат неговата плът и изсмукват жизнените му сокове, частица по частица, капка по капка. Всеки гражданин вижда (и чува) какво става, но се правина разсеян, само се почесва и не предприема нищо. Така и той се явява дефакто съучастник в това Престъпление. Какво мислите Граждани по този въпрос? Или това не ви засяга а ?.......
Множеството "Мафии" и "Мафийки", се бяха настанили комфортно във всички Структури, Институции, Министерства и Служби, навсякъде където Държавата бе абдикирала. А тя на теория трябва да защитава интересите на своите Граждани, но на практика "представителите" на тази иначе абстрактна Държава, от Законодателната, Изпълнителната, Съдебната и прочие власти, имаха други Приоритети и Интереси. Само и единственно "Своите Лични" такива. Известните на всички по име и фамилия, "Представители" се отличаваха освен със своята Алчнонст, също така и със своята Арогантност и Безочие. Все основни, задължителни морални качества за всеки занимаващ се с Политика човек.
"Гражданите да се оправят както намерят за добре. Нали имат вече Свобода и Демокрация. Какво повече им е необходимо?"- подхвърляха най-нагло и безочливо те и за тях случаят бе приключен.
А същите тези Граждани, които трябваше сами да се оправят страдаха, беззащитни и оставени на самосебе си. Те ежедневно се сблъскваха волю - неволю с тези Престъпни организации. И резултатът от тези срещи съвсем не бе в тяхна полза. Ама съвсем. Вече стана дума за митичните герои Давид и Голиат, та вие се досещате кой, кой е в този случай и как стоят нещата с Победителя. Нали Давидчета - умници сте ми вие?
Косвено, клетите Граждани усещаха резултата от присъствието и действията на по-едрият опонент, мафиотът Голиат, чрез преките щети нанесени на съдържанието на портмонетата им. Те заплащаха "като Попове", без дори да могат да гъкнат, всевъзможните Комисионни и Надценки, скрити в цените. Безбройните Посредници, Синове и Дъщери на Татко Голиат, настанили се кой знае защо и как между Производителя и тях самите (Потребителите) беряха богатата реколта от своя "неуморен труд" и си подсвиркваха весело по пътя към Банката.
А Държавата къде е?
Каква Държава? Няма Държава. Има само нейни "Представители", а всички знаем що за Стока са и как стои въпросът с тях. Нали така?
Преките срещи на Давид (Гражданинът) и гиганта Голиат (Мафията), наметнал небрежно бялата си престилка бяха най-болезнени за дребосъка и се осъществяваха в Кабинетите на Здравните заведения. Там бяха и Борсите на които се Търгува със Здраве.
За да съществува Борса, трябват две страни, Купувач и Продавач. Давид се явявашв купувачът, а Голиат продавачът. При всяка покупко-продажба по-силната страна (в случая Голиат) извива ръцете на по-слабата (Давид) с цел постигане на максимална печалба за себе си. Силната страна благоденства, слабата мизерства и страда. Това е според Икономическата Теория. Всеки Икономист ще се подпише с двете си ръце под тази Теория.
А как стои този въпрос на Практика или както се казва в Реалния свят в който всички ние живеем?
Ето два примера от живота, които всички добре познаваме. Ако не всички, то поне тези, на които им се е налагало да си "закупуват" здраве.
1. Дребосъкът Давидчо, страдащ от лека настинка отива да търси помощ при представител на Голиатовата организация. Но вместо да бъде изпратен по живо, по здраво със съвета да пие топъл чай и да се поизпоти, той бива насочван по криволичещи "здравни пътеки". Дългият път по тях изчерпва средствата, полагащи се от Здравната каса и Давидчо е принуден да продължи по "пътя на здравето" вече сам, заплащайки от джоба си и страдайки финансово от това. Но страдайки или не, той си плаща като поп, защото са го научили че "Със Здравето шега не бива! То е най-важното! Накъде без него?" В този пример щетите от понесеното поражение на Давид не са толкова грандиозни, но ако
2. не дай Боже Давидчо си "счупи" нещо. Я Крак, я Ръка или друга Кост от крехкия си и чуплив Скелет. Тук вече Голиатовци не се шегуват. Докато Жертвата още не се е усетила къде се намира и какво се случва с нея, бива Убедена и Доброволно бива "обшита" с всевъзможни титанови и платинени планки, пирони, гайки и други подобни железарии (наричани в техническите среди - "Свързващи елементи") . Тези така невинно натичани "Медицински консумативи" са всички без изключение взаимствани от страниците на учебника по "Машинни елементи", изучаван някога от Инженерните специалности. Но за случая са изработени преобладаващо от "благородни" материали и реализирани на "Пазара на Здравето" също на подобаващите "благородни" цени. Продавани като "Животоспасяващи консумативи без които не може", цените на тези "Машинни части" започват естествено от хилядарка и хвърчат нагоре. Симбиозата "Доктор - Представител на фирма доставчик на "медицински машинни елементи" работи безотказно и източва милиони. Разбира се няма нищо учудващо в тези Практики. Живеем в Капиталистическо общество и основният закон гласи: "Максимална печалба от всичко и на всяка цена". Логично е членовете на тази Криминална организация да следват своите цели и мечти. А те не са свързани с "Хипократовата клетва", която отдавна са забравили, а с Южната ни съседка където има бленувани крайбрежни имоти, за съжаление прекалено скъпички поради постоянното им наддаване в цените от родните "Елити". Затова и продажбите на "Здраве" трябва да вървят с пълна пара, както и полагащите се комисионни.
Да живее Здравеопазването и "Ръката която Дарява Живот", но не забравяйки да прибере и каквото смята, че й се полага!" Хубаво мото и лозунг наложил се в нашия живот. Както видяхме Икономическата Теория напълно се покрива с Практиката. Икономистите са Умни глави.
А попроскубаната Стара птица, гражданинът Давид, той какво мисли по въпроса? Измъкнал се полужив от Месомелачката на Здравеопазването, той присяда на пейка пред Здравното заведение и изпада в изпълнени с носталгия спомени. Спомени от времето на "Тоталитарния Режим":
"Ех, ех какви времена бяха! Отива човек в Поликлиниката и там го Преглеждат, Изследват и Лекуват на място и никой не те гледа в ръцете. (Къде се навъдиха сега тези "Джипита ли, Джипсита ли бяха?", "Здравни пътеки и направления за някъде си" и какви ли не други измишльотини?) А като ти свършат работата беше истински зор да им се отблагодариш. Какво ги бяха наплашили само тези "комунисти", но едва-едва можеше да им набута човек някоя кутия бонбони или бутилка "Плиска" в ръцете. То бяха кандърми, то бяха увещания докато добрият, непорочен Доктор оглеждайки се "на четири страни" най-после мушне "почерпката" под престилката и започне да се шегува, че ще хване Захарна болест от толкова много шоколад. При това той поемаше този риск само и само да не обиди досадния Пациент. Притрябвали му бомбони и "Плиски"? Какви хора бяха само? Истински Човеци, а не като сегашните! Пфууу..!
А сега какво стана? Сега Всеки веднага те гледа в ръцете и няма страх от никого. Ни от Бога, ни от Дявола, да не говорим за Началството, с което делят Почерпките. Те сега не са и вече Доброволни, а Задължителни и не са някакви си бонбони и бутилки. Почерпка се разбира Плик добре натъпкан с банкноти. Е, може и нещо друго (например едно "Ролексче"), но достатъчно "стойностно" в парично измерение. Който не "почерпи" подобаващо хич и да не стъпва повече там където се е изложил. Нашите съвременни т.нар. "Здравоохранители" (пази боже от тях) имат лаф "Аз приспивам, Аз събуждам", та човек трябва добре да внимава с Почерпките!
"Абе и аз нали Почерпих както трябва, ама нещо не мога да стана от пейката. Какво ще правя сега не знам. Но в никакъв случай при тези "Вълци в овчи кожи" (бели престилки) не се връщам!" изохкал жално, жално дядката и се превил от болка. Но нямало, нямало кой да го чуе.....
На другата сутрин на пейка пред Лечебното заведение бе открито тялото на Възратен мъж починал от "естествена" смърт. Една усмивка (породена може би от носталгичните му спомени за Поликлиниките и "Доброто Старо Време") още озаряваше вече изстиналото му лице.
Представителят на Голиат (доц. Вълчо в Овчата кожа), който подписа Смъртния Акт надраска набързо в графата "Причина за смърта" лаконичното - "Дошло му е времето" и затича обратно към повереното му Отделение. Беше "Ден за Изписване" и нямаше време за губене с някакъв пукнал Дъртак (пък бил той и усмихващ се в смърта си). Там вече в стройна редица го очакваха "Благодарните" пациенти (подлежащи на Изписване), всички без един стискащи здраво в ръце пликовете с Почерпката. Те очакваха с нетърпение да ги предадат с "Дълбока, Дълбока Благодарност" на "Ръката която Дарява Живот". (Забележка: Тази "щедро даряваща" Живот ръка няма абсолютно никакви Роднински, Приятелски или други връзки с добрата и справедлива "Странна Ръка". Молим да не се объркват понятията!)
В края на редицата се свиваше срамежливо дребна съсухрена Старица, крепяща с усилие тежка кошница препълнена със "селски" яйца, домати и буркани с домашна лютеница. Личеше си неудобството й, но това бяха донесли роднините, това имаше да даде за "Почерпка". Медикът-доц. Вълчo (белодрешко) погледна с дълбок укор Старицата и с досада си помисли: "Май че и на Тази с кошницата скоро ще й "дойде времето". Ние да не разполагаме с излишни легла за хабене я? Нещо взеха да ни объркват с "Майкаа Тереза" напоследък."
"Голиате, Голиате! Какво направи с това добро някога Момче, дошло от село преди тридесетина години да учи Медицина в София? Та той искаше само и единствено да помага на хората, а не да събира някакви си пликове с Почерпки. Каквоо, каквоо? Защооо, защоо така?!"
Но Голиат не си направи труда да отговаря на "тъпи" въпроси! Той имаше Почерпки да събира!
"Хайде изписаните, слагайте, слагайте "Почерпките" в джобчето и пак заповядайте!"-подканяше ги той минавайки по редицата.
Тук Авторът, който не иска да бъде влачен по съдилища като "Ответник" по дела за "Клевета и Обида", заведени от различни Браншови организа- ции, прави следната Забележка :
"Тук става дума само за така наречените "Гнили ябълки", налице във всяка Професия. Който се чувства "чист и непорочен", няма от какво да се притеснява. По-горе казаното не се отнася за него. А Гузните и Обидените, по-добре да се позамислят добре какви ги вършат, преди да е станало прекалено късно. Все едно дали вярват или не, но едно "Странно Око" гледа постоянно отнякъде, а понякога, било по-рано, било по-късно, изпраща и Сметката. Идва време и за Разплата. Тогава вече е късно за Разкаяние и Оправданията не минават. "Съжалявал, не искал, а го накарали, пообъркал се бил, нямало да прави повече така" и други подобни. Забравете! НЕЕЕ вървиш! Идва една "Странна ръка" и Дърпа уши. Че даже ги и извива.....
С това Напомняне, Авторът не иска да сплашва никого. Това е само едно Напомняне и нищо повече. "Ако искат да се замислят, ако искат да не се замислят. Ако искат да съдят, да съдят. Много им здраве! Това си е тяхна лична работа и те си знаят най-добре."
Потънал в тези мрачни мисли за умиращия вестник и Мафиите Авторът продължи пътя си. А признаците, че Структурата наречена "Държава", нападната от Термитите се руши постепенно, постепенно, но неумолимо бяха видими и с много "просто" око. Безспорните доказателства за това бяха на всеки ъгъл. По точно казано, на всяко по-възлово градско кръстовище.
Местата където се пресичат главните пътни артерии в града се бяха превърнали в "любимо място за протест" на всеки който бе станал сутринта "накриво" или смяташе, че трудът му не се оценява по достойнство. А има ли Човек, който смята ,че е уважаван достатъчно финансово? Няма такъв, какво да се лъжем? Затова и възловите кръстовища бяха перманентно блокирани от "протестиращи" групи, заметнати с национални байраци, размахващи плакати с исканията си (главно от финансов характер, разбира се). Не липсваха и Сцени на конфронтации между "Протестиращи" и оказалите се в капана им Граждани. Те се отличаваха с Нецензурните си изрази и Закани, но имаха общо взето "мирен характер". Все пак Полицията бе разположена като буфер между тях и затова не се стигаше до пряка физическа саморазправа. Обикновенно случайно попаднал сред "Народа" виден Бизнес Тайкун" или "Голям Политик", непривикнал някой да препречва пътя му ("Нееговият път? Каквии ги говорите?"), изскачаше гневен от луксозния си автомобил крещейки побеснял от ярост, "Ни мъ глейте бъ! Ни мъ глейте бъ тъпанари? Я чупка бъ! Шибъмамави. Шибамамави! Шиба- мамаа вииии". Следваше дружният отговор на Протестиращите, "Иний Шиба ма- мати! ИнийШиба мамати!" и обикновенно с това и Случаят приключваше.
Възползвайки се в пълна степен от нехайството и плахостта на "Майката Държава", или по-точно на нейните "представители", всички Бюджетни и Небюджетни труженици излагаха като деца най-арогантно и безпардонно своите Претенции и Желания. Даже и потропваха яростно с крачка. Окуражени от честите "протестни победи" постигнати от една или друга Група, кръстовищата гъмжаха от желаещи за поредни увеличения и за да се вредят се налагаха Списъци и График, определящи реда на окупирането им. А кръстовища се освобождаваха "само след Пълното удовлетворяване на претенциите!", което властимащите, възприели твърдо и непоколебимо принципа: "Искат ли ти, давай! Само мир да има", правеха безотказно и без много-много да се съпротивляват. Тези "Миротворци" раздаваха чужди пари, в края на краищата, очевидно не своите лични, които стискаха свидливо. А чужди пари лесно се раздават. Нали така?
И Социален мир имаше, поне засега. Той бе за Сметка на прояденият и надупчен като швейцарско сирене Държавен бюджет. Дупките в него се запълваха с нови Външни заеми. Засега! Важен бе Мирът, а докато има Заеми и Мир ще има. Всяка Баба знае това. (Баба ми беше доста мъдра жена между другото. Бог да я прости! Грях ми на душата дето я споменавам редом с тези келеши Политиците.)
Има Заеми, има и Пари. Има Пари има и Социален мир. "No Problem".
Това "Перпетуум мобиле" работи безотказно. Засега. Докога? Само "Странната ръка" знае, но не казва.
"Представителите" разбираха, че не удовлетворят ли желанията на "Протестиращите", плакатите настояващи за Увеличения на заплати много скоро могат да се заменят с такива искащи Оставки и призоваващи към Революция. А "Представителите" не искаха да поемат такива рискове. Рискове ли? В никакъв случай. Да не са луди?
Ах, ах, ах, тези "Политици"! Те бяха все Хитри лисици и затова знаеха много добре, че не могат да разчитат дори на такива стоманени стълбове и опори на Държавността като Полиция и Жандармерия. Тези Охранителни органи се бяха превърнали постепенно в сборища на Възрастни служители, получаващи едновременно Пенсии и Заплати, които много, много нехаеха защо носят униформи. Те обличаха тези поомачкани и поовехтели с времето униформи само и единствено заради добрите заплати (пенсиите си вървяха и без това).
"Момент, момент моля! Май че все пак тези заплатки не са достатъчно големи и "Достойни" за отговорния и опасен труд който полагат? За тези ежедневни и ежеминутни рискове, които поемат за това неблагодарно Общество."
Задавайки си подобни на тези въпроси, гореспоменатите служители също често висяха и блокираха кръстовищата (Помахвайки си приятелски с колегите на "смяна" които ги охраняваха). Те като всички други настоявайки за още, още и още....
Ако някога, не дай Боже се стигнеше до улични безредици и хаос, тези "Пазители на реда" щяха просто да подадат Рапорти за пенсиониране и да се разбягат по вилите си.( Да не са луди, че да оставят да бият затлъстелите им застарели тела по улиците я?)
Няма ли Полиция и Жандармерия и ето че Политиците бяха следващите на ред да отнесат пердаха. Те не се съмняваха ни най-малко в това. Познавайки добре реалното състояние на нещата в Държавата, удовлетворяването на Искания и Претенции, колкото и необосновано и абсурдно да звучаха, си оставаше като единствен "мироопзващ" вариант.
Даа,"Перпетуум мобилето" заеми-увеличения-нови заеми-нови увеличения засега осигуряваше социалният мир и като концепция вървеше. Което спря и не вървеше бе Обществения транспорт.
И неговите Служители, следващи заразяващият пример на другите протестиращи, също въстанаха, решили твърдо да изкопчат своето "справедливо" увеличение. Ако може с добро, отлично, ако не може, тогава с всички позволени и нетолкова позволени от Закона средства. Борба до Победа! Пълна Победа!
"Като сме от Транспорта, не сме ли хора?"- попитаха те и дружно излязоха в Стачка.
"Venseremos!"- стана техният девиз. Горд и Победоносен девиз, на Горди и Победоносни Служители от Градския Транспорт.
Това им действие безспорно предизвика желаният от тях хаос в Града и с това докара доста главоболия на многострадалните Граждани, но имаше и печеливши.
На първо място "честните" труженици от Таксиметровия транспорт, наричани несправедливо "Бакшиши". Сега вече всеки закъсал да отиде на работа или другаде човек бе готов да им целува ръцете, ако благоволят да го качат, изразявайки своята "благодарност" с особена щедрост в края на пътуването. Но за съжаление такситата се оказаха прекалено недостатъчни в създалата се ситуация.
Празнината бе запълнена частично от една група наши Стари познайници.
"Копачите на силиций", тружениците от Малашевската "Силициева долина".
Докато "Представителите" на Община и Държава спореха кой Бюджет да "пробият", за да удовлетворят претенциите на стачкуващите Транспортни работници, мургавите "Бизнесмени" излязоха със своите каруци по улиците и се заеха със задоволяването на възникналите от ситуацията жизненоважни за обществото транспортни нужди". Срещу "скромно" възнаграждение, разбира се. Тази Услуга, предоставена в подходящият момент на закъсалото Общество се оказа в пъти по-доходно занимание от "добива и предаването на ценната за електрониката суровина". Софийските улици се изпълниха с множество каруци, натоварени до краен предел с пътници. Предел, който се определяше от възрастта и здравословното състояние на "двигателя", отруденият теглещ "каляската" Кон. Тя наистина им се струваше като каляска. За всеки "щастливец" успял да се намърда в това Превозно средство, то се явяваше "манна небесна", "вълшебно килимче" или както искате го наречете, но представляващо единственият начин да отидат на работа.
"Не дойдеш ли на работа, няма повече Работа за тебе!"- шефовете бяха пределно ясни по този въпрос.
В едно от тези Транспортни средства, Авторът разпозна Кочияша, един свой герой, "Боец на Тихия фронт", изпратен под прикритие от чуждата Централа да търси някакъв си Подземен тунел.
След почти три години престой в тази Балканска страна, той бе понижен в звание и заплащане, само защото този "проклет, шибан" тунел отказваше упорито да "разкрие своето проклето, шибано" местонахождение. А от Централата бяха пределно ясни: " Няма тунел, няма връщане!
Проклинащ Тунела, Злата си участ, и Целия свят, агента с кодовото име "Доктор Зорге" се бе примирил с мисълта, че повече никога няма да види любимия, мъглив роден Остров. Затова и той, като останалите си "събратя" по етнос се оправяше както може, носейки се по течението и живеейки ден за ден. За момента като превозвач на закъсняващи за работа Служители. Натъпкани до краен предел в каруцата, те нервно поглеждаха часовниците си и го подканяха да побърза. А размаханият от "Доктор Зорге" камшик плющеше безмилостно по гърба на Коня. Той от своя страна, изцвилвайки разбиращо и "включил на четвърта" се носеше по маршрута на автобус 88. Вятърът вееше гривата на изтощеното животно и къдриците на дълбоко законспирираният Каруцар/Кочияш, който прочувствено запяваше тъжна чуждоезична песен, разказваща за планинец, който може би никога вече няма да види заснежените родни върхове и горчиво плаче затова. Пропитата с тъга и мъка песен се понасяше над града, а пътниците се запитваха неволно, откъде техният превозвач бе научил толкова добре чуждия език (при това без никакъв акцент). Но скоро пак поглеждайки към часовниците си се завръщаха към Реалността. А тя бе, че и днес закъсняваха. Шефът отново щеше да беснее и заплашва......
Дааа, Държавата се рушеше пред очите на всички, но в момента Авторът го вълнуваха други мисли. Как да пресече пеша целия град за да стигне до "Старчески Дом №3", някъде далеч, далеч в покрайнините?
Той реши първо да се обади на Учения по телефона и да го предупреди за посещението си. За щастие телефоните още работеха. Може би Служителите им чакаха реда си, докато се освободи някое по-възлово кръстовище? Може би да? Може би не? Но важното бе, че засега те все пак работеха, което е положителен знак, даващ надежда, че нещата може би щяха да се подобрят. "Някой ден, може би", както се пее в една песен.
Тези оптимистични мисли донякъде разсееха тъгата му породена от умиращите пред очите му Вестник и Държава. Затова той се отказа от плановете си да напише Реквием за тях. Поне засега. Поне засега....
Реквиеми се изпълняват за "Покойници", а Вестникът и Държавата все още шаваха. Едва, едва, но шаваха.....
Читатели от всички градове, села, махали и паланки на Майка България!! Братя( и Сестри) Българи!! Подкрепете нашия вестник! Застананете на някое Кръстовище в знак на Протест срещу "Имотната Мафия"! Ето и няколко примерни плаката за Протеста:
"Долу лапите от вестник Старческо Дело!",
"ДолуИмотнатаМафия!","Мафии,Мафия,Убийци,Убийци"
"Остааавка,Остааавка" и т.н.
Има ли желаещи да участват? Авторът малко се съмнява в това, но знае ли човек?Ако някой от вас има и някои свои "справедливи" Финансови претенции, може без да се стеснява да изложи и тях. Познавайки родните Политици, те най-вероятно ще изпълнят първо тях, а въпроса за "Имотната Мафия" ще отложат за следващия мандат.

И не забравяйте да потърсите следващия брой на вестник Старческо дело! Той умира изживявайки последните си дни, но са вас Читателите може да стисне зъби и да изкара още един, два броя. Може би да? Може би не? Ще видим...