автор: lubotran

Има една интересна страна някъде на Балканите. Мноого, мноого интересна страна е.
"Вервайте ми"!, както казваше "Негово Величество", дребният мошеник ......

Къде другаде можете да видите по Национална телевизия при тегленето на числата от Спортен тотализатор в Игра "5 от 35" да се падне "печелившо число" 42. Никъде другаде разбира се. А в тази страна може. Могат още мнооого други неща да се случат, а и се случват ежедневно.
Не вярвате ли? Добре, четете внимателно по-нататък и ще видите!
Всички сме чували за Прозрението на Мъдрия Хан, издълбано върху надгробния му камък. Ако перефразираме леко този текст и го отнесем към съдбата на един вестник, той би прозвучал приблизително така:
"Един вестник дори и добре да се продава, изчезва и друг се появява". Или ако предпочитате по-прозаичното, но по-разпросранено изказване - " Дошло му е времето".
Именно тази вест получи и Авторът, предавайки последния Материал на невзрачното човече, представящо се за Служител на вестника. От оскъдната информация, споделена с него, той направи Извода, че любимото издание бе станало жертва на безспорния си успех. Възползвайки се от повишения читателски интерес, покачвайки неимоверно тиража си, вестникът се бе превърнал от Регионален в Национален, със съответстващите финансови резултати и успехи. Невзрачният Служител, който всячески се стараеше да остане незабележим, невзрачен и максимално възможно извън обхвата на държавния "данъчен радар", бе изградил за целта сложна Корпоративна структура. Тя се състоеше основно от една фирма - "многодетна Майка" на безброй "Дъщери", която притежаваше и целият "Основен Капитал" от "внушителните" 2 (два) БГ лева. Този "огромен", основал фирмата капитал й давал законното Право да "ражда, създава за живот или убива"(банкрутира) своите "Деца", когато и както намери за добре. Стриктно по финансовата причина, наречена на счетоводен жаргон, "Укриване на доходи и Избягване на данъци". Да се чуди и мае човек, как умните ни честни Законодатели са създали този странен Закон, даващ такива безгранични Права и Пълномощия на една "многодетна Майка" притежаваща само 2 (два) Български лева! Имаше обаче и един тънък момент. Владелеца (частно или юридическо лице) на тези "основаващи" 2(два) БГ лева, владееше и "Активите" на въпросната "Майка" и можеше "законно" да се разпорежда с тях като истински Самодържец. А те бяха наистина внушителни, равняващи се на милиони и то не само в Български левове. Притежател, Владелец и Самодържец на тези "Безценни" 2(два) БГ лева се явявал мистичният Главен редактор и едноличен Собственик с Ромска фамилия и адресна регистрация в "китния" квартал "Факултето". Така юридически и фактически законен "Съпруг" и дефакто притежател на "Активите" на въпросната "многодетна и доста заможна Майка" се явяваше именно той. Кой беше този изключително богат Гражданин и къде точно се намира си оставаше една неразгадана Мистеря.
В тази Мистерия обаче лежеше и основният риск, който още по-мистериозният Създател на хитроумната Схема и Стуктура бе поел. Разумно или не, това щеше да покаже само бъдещето. Това толкова, толкова трудно предвидимо Бъдеще. Основата върху която бе стъпила Структурата безспорно бе малко пясъчна, но дали тези пясъци ще се раздвижат някой хубав ден и всичко ще рухне, още никой не знаеше. Може би този ден наближаваше бързо, много, мноого бързо и неумолимо? Може би да? Може би не? Ще видим.
За момента обаче Схемата си работеше безупречно и "Майката" притежаваше всичко. А под Всичко се разбираше освен вестник "Старческо Дело", още и множеството Недвижимости по Планински и Морски курорти у нас, както и в Южната ни съседка и в добавка 3-4 луксозни автомобила. Тези материални блага по някаква причина ползваше еднолично само невзрачното човече, както за "служебни" така и за "лични" цели. Преобладаващо лични. Поне до определен никому още незвестен бъдещ Момент, в който Земята ще се разтресе, Пясъците ще се раздвижат и тази брилятна Структура ще се сгромоляса с гръм и трясък в Прахта. Образно казано разбира се. Не се притеснявайте! Земетресение не се задава. Поне за нас, почтенните граждани. За някои "невзрачни човечета", представящи се само като "служители", това е друг въпрос.
В един хубав ден наречен условно "Х", за зла беда на Създателят на корпоративното "Бижу", именно многобройните Недвижими имоти породили нездравия интереса на една Криминална организация към "многодетната Майка". Организацията, по-известна с прозвището "Имотна мафия" бе специализирана в "Законното" отнемане собствеността както на беззащитни Старци, така и на цели Фирми със Структури, изградени на Пясъчни основи. По всичко изглеждаше, че един дребен мошеник си бе намерил "Майстора" в лицето на добре организиран Престъпен синдикат.
Така че предстоеше схватката между двама добре известни ни библейски герои, Давид и Голиат. Кой мислите, че ще надделее в случаят? Невзрачното човече, представящо се за Служител на вестника, дребосъкът Давид? Глупости! Ние сме Реалисти и въпреки огромното си уважение към Библията, знаем добре, че тя е пълна с митични измишльотини. В Реалният свят, в който сме принудени волю, неволю да живеем, Победител почти винаги излиза по-едрият Опонент. Авторът, нямащ абсолютно никакви илюзии по този въпрос бе готов да заложи всичките си пари, доколкото му се намираха такива, на огромният и всемогъщ Голиат. Той знаеше, че в случая "Имотната мафия" ще размаже дребосъка Давид и ще го ограби. Безмилостно жестоко, но с "Юридически финес", всичко точно по буквата на Закона, както само тя умее. Тези гениални Престъпници владееха "занаята" си до съваршенство. Господ да пази да не им падаш в ръчичките! А Невзрачното човече вече беше попаднало там.
Затова разбрал пределно ясно, че дните на Любимия вестник са преброени, Авторът се разбърза да привършва с историите си докато още имаше кой да ги издава.
Професионалите от "Имотната мафия" разполагаха с отработена схема, по която да действат, постигайки чрез нея безупречни резултати. Успе- ваемостта им се движеше някъде между 85% и 95% от случаите, с които се заемаха. Безспорно това бяха хора, които си разбират от работата. Хора, които никой не би желал да има за противници.
И така, в деня наречен от нас "Х", прилагайки на практика въпросната "Отработена Схема", при Служителя на вестника пристигнал един отракан Адвокат. Размахвайки под носа му купчина книжа той изисква безапелационно, незабавно да влезе във владение на всички "Активи" на вече споменатата "многодетна Майка". Книжата съдържали заплетени Договори за предоставяне и получаване на многомилионни Заеми в лева и чужда валута, Залогът, за които били въпросните 2 (два) "златни" (основаващи фирмата) Български лева. Всички тези "Документи" били подписани "саморъчно" със знака "Х.Х." от Собственика и Главен редактор с ромската фамилия, явяващ се едноличен Владелец на основаващия Капитал, а оттам и на "Активите". А както помним, те съдържаха освен вестник "Старческо дело", така също и множество недвижимости, банкови сметки, луксозни автомобили и какво ли не още. "Документите" за сделките притежавали и изискваната от Закона "Нотариална заверка" подплатена с цялото мно- жество необходими подписи и печати. "Изповедник" на тази "Заверка" се явявал лично Боса на Организацията. Един изкючително популярен в Юридическите и Криминални среди Нотариус, наскоро станал жертва на показен разстрел, поръчан от съперничащ клан. Първоначално Служителят се дърпал, оспорвайки достоверността на подписа и заверката, но Адво- катът, процедирайки по Схемата, завел дело в един "Арбитражен съд". Тези странни образувания никнещи като гъби в покрайнините на града, помещаващи се в Гаражи и Мазета, имащи пълната Юридическа Легитимност и Власт, като всеки друг Съд. Да се чуди и мае човек защо и как и защо. Не предизвиква учудване обаче защо тези "Арбитри" безотказно решават споровете в полза на "Имотната мафия". Това бе тяхното предназначение в края на краищата. Но упоритият "служител", нежелаещ да се разделя с "Активите", обжалвал "Арбитражното" решение, изпращайки делото на по-висша Инстанция, помещаваща се в по-представителна и авторитетна сграда. Подлъган от представителността на тази сграда, в която се помещавала въпросната "Висша съдебна инстанция", той се надявал на "Чудо". Чудеса понякога се случват, но не и когато е в ход "Схемата" на "Имотната Мафия" прилагана в родната ни "Правораздаваща система".
Не,не! Не хранете Илюзии по този въпрос! Възрастни хора сме и знаем как стоят нещата в България. Тук такива чудеса са истинска рядкост, тъй като опитният Адвокат знаел на кого и как да "намига", какво и къде да "капне" в тази добре смазана и настроена система. Затова той очаквал с право напълно логичното "положително" Решение (а положително можело да бъде само и единствено, ако е в негова полза). Решение, което вече да е окончателно и неподлежащо на обжалване. Шансовете му за успех по Статистика и Теория на вероятностите винаги са завидните 99,99%. Теоретичната възможност от 0,01% да загуби е само в случай че "Странната Ръка" реши лично да се намеси (отнемайки врененно съзнанието на някой Магистрат, както направи с Чиновника от "Социалното министерство"), но тя не обича Съдебните спорове и стои настрани от тях.
В трепетно очакване на това съдбоносно Решение, вестник "Старческо Дело" имаше още броени дни живот, които Авторът бе решен да използва с максимална ефективност. Време за губене нямаше никакво. Бързайки да завърши и сподели с Аудиторията, това което още има да казва, той малко се притесняваше, че може да попретупа нещата. И ако наистина се получи така, моли за прошка. Както виждате обстоятелствата го налагат това пусто "Бързане". Да се надяваме, че "Бързата кучка няма да ги роди ...." как му казваха там?

Тук е краят на част първа от серия 20 "Реквием за... " . Част втора ще можете да прочетете (евентуално) в "евентуалният" следващ брой на в. Старческо дело. Както виждате има много "Евентуалности" и затова не се колебайте да си купите вестника докато още това е възможно. Утре когато слънцето се покаже над хоризонта (изгрее за по-кратко) него може вече и да го няма (него или Вас) и тогава ще е късно......