автор: Milanov

За кратко си до мене
и в чувствата гориш...
Мигът е наше време -
над облаци летиш...

В мечти си упоена.
Очите ти блестят.
За обич си родена
в един измислен свят!

За минало изпято
в откраднатия час!
За болката, която
оставихме без глас...

Животът е лавина,
връхлита ни без жал!
Надеждата ти взима -
без милост и морал!

И грешник бях сиротен
по път от теб избран...
Останах войн самотен
в един изтрит роман!
Ив. Шопов