автор: amadeus

Сутрин. Пешеходци са заели позиция нисък старт и се молят Богу горещо да успеят да пресекат булеварда, без от тях да остане мокро петно на асфалта. Групичка съграждани работят усилено над две пакетчета слънчогледови семки в опит да преизпълнят плана за деня. Таксиметрови шофьори четат вестници в колите си. Абе, делник един вид.
Ама не съвсем. Идилията е прекъсната от леко потропване на копитца. И още преди да съм успял да наостря уши и затъпя остатъка от мозъчните си гънки, покрай мен профучава в лек тръс една овца с червено кръгче отляво на опашката. Предположих, че не ще да е мигач, макар животинката да вееше руно по шосето. Странно, но почти никой не се стресна, сякаш това е повече от обичайно явление на 200 м от центъра на града. Дважди по-странно беше, че овчицата забави ход и влезе съвсем възпитано и с елегантна стъпка в Western Union. След около десет секунди също така бавно и възпитано си излезе, без никой да я е гонил. Тук буден гражданин се провикна: „Абе, тая да не е обменяла пари?“. Другите около него само се почесаха умно и не отвърнаха нищо, но изглеждаха доста замислени. Е, в крайна сметка никой не разбра какво точно е правила там, но овцата се запъти отново в лек тръс към пазара и се изгуби от погледа ми. Не ми остана време да я питам нещо за хапване ли ще си купува или просто са й трябвали дребни да върне ресто на някой, който си я е набелязал да й стане стопанин. Чудя се дали пък не е чула новината от сутринта, че днес било Black Friday. Така си беше. Коли паркираха една върху друга, а по-малките модели се вмъкваха директно в багажника на по-големите, за да се пести място. Всеки беше извадил най-доброто и най-сочното от колекцията си с ругатни, събирани с много труд и любов през годините. Всеки се притесняваше да не му помрачат хубавата блъсканица. Затова той/тя ходи, души наоколо, блъска се, дори покрай него/нея да има само един човек. И купува. Каквото има намалено. Абе, важното е да се купува. Ето например оная там четка за зъби на пеперудки къде другаде ще я намериш и то с 10 % по-евтино? Цяла седмица не си си мил зъбите, щото как да стане тая работа без пеперудки? Ами възглавниците ей на оня ъгъл? Че това не са възглавници, това е божествено откровение. Намалени! Е, само като размер, ама намалени. И даже можеш да спиш на тях!!! И таблети! Имаш два, купени на някаква разпродажба, ама вече са остарели с цял месец. Имаше и инциденти, разбира се. Някаква блондинка се жалваше, че електрозахранването прекъснало тъкмо когато била на ескалатора и се уплашила, че няма да успее да се прибере. Мъка, все по хората ходи.
Жизнерадостна репортерка пърхаше с миглички и закачливо пречеше на разни жизнерадостни клиенти да се включат в мощната река на благоденствието. Стигна и до мен. Аз й рекох, че тая година я карам по-леко и съм заделил само една хилядарка, така, колкото да се включа. Ама викам колкото-толкова. Но нищо, довечера, викам, ще се утеша с едно коктейлче „Martini on the Rock”, предъвквайки маслинка, откъсната в 14,32 ч. следобед на остров в Средиземно море на хълм с южно изложение от 28-годишна луда по комиски брюнетка. Ами така си е, що да се задоволяваш с евтиното, присвивам авторитетно очи аз, то в днешно време във водата – хлор, в месото – антибиотици и хормони; в рибата - тежки метали, в плодовете и зеленчуците – нитрати, в хляба – консерванти, в сиренето - палмово масло, във въздуха - всичко останало. Че той Менделеев да беше жив, викам, още две таблици щеше да измисли. След моите измишльотини репортерката вече едва сдържаше радостта си. Направо изпускаше цветни балончета, които един търгаш веднага окичи на витрината си със 70% намаление.
Всъщност изобщо не се утеших с никакво мартини. Четох публикацията на домата Стамат, забравен четвърти месец в хладилника на някаква софиянка. Сдобил се бил с бръчки и пита дали да се маже с крем или да се обърне към д-р Енчев, та да доживее лятото. После научих, че на макака Наруто, който откраднал фотоапарат, снимал се, а снимката спечелила награда, били присъдени 25 % от печалбата. А той си красивеел насред джунглата, гушнал връзка банани и поянтие си нямал нито че е спечелил пари, нито дори, че се казва Наруто. Междувременно по телевизията някакъв костюмар обясняваше: „Нали разбирате, че това, което не е, това не е същото. В това всичко, което се случва, тези работи са, които са важни и не са това, което се твърди. Трябва да ви кажа, че в тази посока тези неща, които се казват, съвсем не са като тези, които съм казал. Така че мога да ви кажа, че това е същото, което съм казвал и досега…“
Мисля си дали пък не е прав оня луд от една пиеса, който се чудеше: „ами ако ние сме нормалните, а всички луди са навън“?