автор: GregoryGrey

Художникът със трепет се отдръпна...
Приключил бе заветния портрет...
Загледа се... Неловко той преглътна,
смутил се, че застанал е отпред...

Какви коси, какви очи, усмивка...
Жена не бе, а истинска мечта...
Рисувал бе без сън и без почивка...
От ранно утро - чак до вечерта...

И своята душа в една картина
преля и тя самата затрептя...
Да беше бог - направил би богиня...
Но е човек... И сътвори Жена...