автор: Liberator

Снежи не чака "официална" покана от клиента-читател и се настани до него. В "Баронесата" беше тихо. Не си направи труда да пусне музика, защото инстинктите й показваха, че ще има разговор.
- Как е диетата? - попита читателят.

- Много добре! - усмихна се Снежи... Като преродена съм. Имам добър тонус и настроение. Не се тегля на кантарчето все-още. В книгите пише, че не е препоръчително да се мери теглото всеки ден, заради психиката. Човек очаква бързи резултати, но има известна адаптация на организма, който запълва "изгорелите" мазнини с вода, за да не се набръчква кожата. И кантара би показал много малко отклонение от преди диетата, ама това е измамно. На практика обаче - още на втория ден има ефект. Организмът започва да "изяжда" първо "лошите" мазнини, а после и избирателно болните клетки. Всяка правилно проведена диета е всъщност и доста добро универсално лечение!
-Отлично! Напреднала си доста...
Снежи се изчерви от похвалата. "Читателят" усети нейния плам и нежност и се усмихна с най-чаровната си усмивка.Толкова беше концентрирана в него, че с наслада вдиша одеколона му за след бръснене... Беше "Деним". Добре познаваше този мирис. Бившата й половинка го ползваше.
"Казвам се Стефан!" Гласът на този странен клиент отекна нейде в дълбокото на чувствата й. Вече можеше да се обръща и по име към него.
- А ти, Стефане - вече знаеш моето име. Казвам се Снежана, но всички тук ми викат "Снежи" - и младата жена се усмихна вече отпусната и спокойна. Ледовете бяха разтопени успешно. Всъщност Снежи съвсем не беше вече момиче в "календарния" смисъл на понятието. Беше почти на 39.
- Снежи... днес имам рожден ден! Бих искал да те почерпя нещо. И не си и мисли да ми отказваш!
- Така ли?? Честит Рожден Ден, Стефко - от сърце ти желая да си жив и здрав , а и да имаш лично щастие. Ако може... бих искала да те попитам... Хмммм. Аз... аз ... Може ли да ми кажеш дали има жена в живота ти??
Усмивка. Втора. Мълчание. Трета усмивка...
- Не! В момента съм необвързан. Напълно свободен съм, ако мога така да се изразя...
Снежи пак се изчерви. Това е страхотно. Искам да кажа - харесва ми да общувам с необвързани. Тук понякога идват жени да търсят съпрузите си, когато се понапият. Не им се прибира в къщи.
- Ами да пием по един чай с нещо "отпускащо" в него?? Какво ще кажеш Снежи? Искам да празнувам с теб. Нямам все-още приятели тук. А за приятелки - не ми се говори...
- Още един, разочарован от жените??!! - Снежи прихна да се смеее и Стефан също избухна в смях...
- Ами може и така да се каже - ти си много проницателна!
- Дааааа. :) Все-пак съм жена :)
- И то много привлекателна - каза с най-чиста интонация Стефан.
Кафявите очи на Снежи овлажняха, сълзите искаха да капят и затова барманката тръгна да прави чая. Не искаше Стефан да види нахлулите в нея екстазни чувства.
- Благодаря... какво ще кажеш за двоен ментов чай, и малко ром в него?- звънна сладкия женствен темър на Снежи.
Напълно одобрявам!- усмихна се "Читателя-клиент" който забрави и за новите вестници и за книгите, които постоянно носеше със себе си.
Чаят бе поднесен с най-приятните движения, които можеше да "даде" фигурата на Снежи. Тя успя и леко да си разкопчее блузката си, още докато беше с гръб към клиента.
Запалиха. Тя се доближи още по близо до Стефан. Дори леко се притисна към него.
Снежи сънуваше живота си в момента. Усети, че това беше истинския й живот.
Той беше дошъл, за да я завладее напълно. Глътките чай с ром се разбързаха...
Последва само ром... Още по един. Нови цигари в ръцете и на двамата. Живи въгленчета.
Това не бяха само изделия от тютюн и огън. Това бяха вече метафори.
И всичко около Стеф и Снежи започна да се превръща в приказна сюрреалистичност. Малките ромове вече нямаха цифрово изражение. Никой не знаеше колко бяха точно.
- Един танц? - промълви тихо Стеф...
- Да! Разбира се - искам! Само да заключа "Баронесата" и да пусна музиката.
Танцуваха. Влагата в очите им започна да се превръща в страст. Неумолима и безпощадна. Изгаряща пространството наоколо. Притискане на телата. До болка.
И двамата бяха готови да приемат новата си съдба. Гърдите на Снежи прогаряха неотразимо тялото на Стеф - и никаква сила не можеше да ги отлепи от там.
Цветен сън. Снежи казва в унес:
- Искам да полегна- май се напих :) но ми е добре - толкова добре се чувствам... зад бар плота има кушетка. Ще ми помогнеш ли да стигна до там?
Стефан не каза нищо. Само я грабна на ръце и я пренесе на олтара. Касетката беше спряла. Тишина. Дрехите им трескаво зашумоляха. Целувка. Сливане. И двамата са голи.
Прегръдка на надеждата. Проникване. Снежи се отпусна в най-приятелските ръце на света! Отдаде му се с лекотата в съзнанието си - както правеше всичко в своя живот. Нежно, естествено и чувстено-щастливо. Когато мъжете разказват подобни истории - обикновено казваха:
- Правихме секс.
Когато жени говореха за това с приятелките си, го определяха така:
- Правихме любов!
Аз, като една истинска Шехерезада, трябваше да спра да разказвам още преди... хмм...преди... "Сливането"!!. Шехерезада обича червено вино. Виното се материализирва покорно следвайки заповедите на Господарката си. Запалване на едно червено "Море". Следва отпускане назад в удобния стол. Снежи... Ах, тази Снежи!