автор: yotovava

Защо ти е да влачиш сянка,
препълнена с безброй въпроси?
Излез на светлото за малко –
аз твойта болка ще понося.

Да бъдеш гост на светлината
ти нямаш нужда от огниво.
Две думи скътай за оттатък –
така ще ме запомниш жива.

Излишно се съпротивляваш,
щом друг съдбата ти чертал е.
Дали спасителен е салът
към ослепителното бяло?

Когато в камък се препънах,
намерих вярната пътека.
И да – понякога е тъмно.
Но после става много леко.

От климатите безсезонни
забравяш колко е студено
и аромата на озон и рози.
Открий причина – да си с мене.