автор: Bademka

Имало в квартала ни някакъв поет,
който рецитирал стихове безчет,
с римите си куци свалял поетеси -
искал да има и всички принцеси.

Говорел за звезди и за сини небеса
но накрая останал със празна лула.
Искал на него да свалят калпаци,
за всички жени той имал мераци.

Взел се за Нерон със перо от злато,
но думите му грозни били като блато.
Рим не подпалил, а само съседите,
така и не стигнал той до победите.

Лира си търсел, а намерил „дърво“,
стихът му бил сухо и празно кълбо.
Подигравки със думи вечно редял,
и целия вход от смях се тресял.

Спри се, "поете", заший таз уста,
че твоите рими са пълна боза.
Далече прогони всички принцеси,
не ставаш дори ти за поетеси.

Всяка прилика с лица и събития е случайна!