автор: GregoryGrey

Ракията се изстудява,
а в топлия и светъл дом
полека се отдалечава
един
         утихващ
             рокенрол. 
И в тишината на уюта,
разпръсната около нас,
в една - последната, минута
се влачи
миг
         и ден
                 и час...

Нарязана салата чака,
във чашата потрепва лед,
и все така оттук нататък
в установен
         отдавна
                  ред...