автор: yotovava

Как лъжем се, че всичко предстои,
че времето навярно е безкрайно.
И всеки къта съкровена тайна
в сърцето си – като наченат стих.

Но ето че се будя ден след ден
и в миналото – тъжен и забравен,
мигът лелеян винаги остава –
неизживян и неосъществен.

Щом пленница съм в уличния шум
сред лустрото – с вкуса на фалш и дрога,
е доказателството, че не мога
да правя верни планове наум.

Едва ли всеки казус е решим –
и късно ще пристигнем за парада.
В дъжда, изтрил следите по площада,
за шоуто поне да си платим.