автор: pastirka

Тя посреща гостите на прага
с хляб – от нея месен – и със сол.
Над сукмана пафтите си слага
и застила с черги пода гол.

В собата пред кръглата синѝя
всички равни са, подвили крак.
Знаят, че не им е бащиния
и делят софра дори и с враг.

Глас надига тя и песен плисва
как с хайдути Дельо е излел.
А звездите в космоса изписват
спомен за народа твърд и смел.

Днес хайдути няма. Празен възел
стяга в кърпа бабини сълзѝ.
Пътят ни към гордостта е хлъзгав,
щом за къшей хляб човек пълзи.

Но нали е майка на рода ни,
с две ръце замесва ритуал –
корен в българската пръст да хване
всеки, болка пил и преболял.