автор: rudetina

Сънувах сън...
Вървях нататък
към теб наивно устремена
и дълго лутах се във мрака
носещ с мен душа ранена.
Далеко стигнах - до безкрая
ти беше там, но беше с "Нея",
погледнах те и се покаях,
че искам мястото и да заема.

Събудих се, бях тъжна, огорчена,
но осъзнах, че всичко туй е сън.
Към теб с усмивка устремена
изтичах да те търся вън.

Погледнах те - лицето ти сияе,
помислих - за любов дошло е време,
бързах да потъна във безкрая,
но спрях във миг обезумена.

Ти не на сън - наистина си с "Нея".
Крещеше болката във мен...
... сърцето ми от мъка стене!