автор: rosi45

Новият ден започна с посещението на жена. Красива. Както винаги, детективът беше любезен, готов да изслуша клиента си.
-Заповядайте! С какво да помогна?

- Дъщеря ми, само на 20 години... изчезна

Енигмов си каза - значи тази жена е най-малко на 40 ! Изглежда перфектно! Дали дъщерята е наследила тази визия?

- Вие подадохте ли сигнал в полицията?

- Разбира се! Но вече 2 дни - нищо. На Вас се надявам! Имате отлична репутация

- Благодаря. Носите ли снимка? Имате ли предположение?

- Имам - дълго мълчание - не може да не сте чувал за господин Станински

- Не, какъв е той?

- Има успешен бизнес. Изключително впечатляващ мъж! И не защото е красавец, очите му са твърде изпъкнали, пронизващо сини, носът твърде остър - не е висок, но добре сложен, слаб - винаги елегантен, в пълния смисъл - до кърпичката в джобчето на сакото и най-фините, скъпи парфюми за мъж. Мъж, който се грижи за външността си ритуално. Брадичка, леко побеляла, перфектно поддържана, всеки косъм на прическата е на мястото си! Перфекционист! Където и да влезе, по пътя си вижда хора, които го поздравяват с поклон, всява респект. Но, Вие със сигурност ще разберете- харизматичен!

- И?

- Моята прекрасна Мая попадна като малка, наивна мушица в мрежата му. Безумно се влюби, маниакално. Безброй разговори водих с нея. Отговорът винаги" не мога да живея без него". Любовница му е. Освен това, той й намери работа като келнерка в неговия клуб. Вижте, Мая е колкото красива, толкова и кротка и възпитана, а хората приемат това, като не особено умна.. Ето снимката. Надявам се, много се надявам да я намерите, господине!

---

Енигмов бе много заинтригуван. Залепна за компютъра. Ето го. Жената го описа добре, но като видя снимката разбра, че този мъж може да има всяка жена, която си иска! Няма семейство, вълк единак...вероятно много дискретен, много умен, и мъже и жени са подвластни на харизмата му. Любимец и на пресата. Стигна до един израз "Кралят" Станински снощи е присъствал на раздаването на наградите "Бизнесмен на годината". Естествено, той я получи и се държеше наистина кралски, както винаги". От къде този епитет?!?! Първо да се чуе с приятеля си в Районното.

- Брато, здрасти! Някаква млада красавица издирвате, нали?

- Да бе, потънала вдън земя! никаква, ама съвсем никаква следа

- Е, сега ти я давам- веднъж и аз да ти съм полезен. момичето е любовница на... Краля

- Стига бе! Той е пословичен с това, че личният му живот е пълна загадка!

- Крал на какво е?

- НА ПОКЕРА, братле! Ненадминат! И си е изградил имидж, достоен за крал! Най-видният член на един елитен клуб, където си има стая за покер и където всички го гледат в устата и персоналът/много подбран/ го гледа като писано яйце!

- Ясно!

-Виждал ли си майката?

- Като две капки вода са, красавици - да не е дошла при теб? Как ги караш да разкажат и майчиното си мляко не знам! Факир си!

- Много съм заинтригуван! моля те, ако нещо се появи, бъди така добър да звъннеш

- Нямаш проблем, приятел! Чао, телефоните не спират, нали знаеш лудницата тук!

----

Когато се върна в офиса, Енигмов започна да обмисля как ще се преобрази в човек, достоен за елитен клуб! Колкото до покера- никакъв проблем, обичаше тази игра, висш пилотаж за мозъка, изкуството на стратег и отличен психолог. Освен всичко това Енигмов беше човек на логиката и тънките сетива. Този "крал" със сигурност притежаваше всичко това, както и фина мрежа от тайни и умело вплетени лъжи!

Отвори гардероба вкъщи, за да се увери, че има всичко необходимо - костюм с декоративен шев по ревери като за смокинг; ризата - бяла, от много фина материя, която само набито око можеше да оцени, и миниатюрни перлени копчета; имаше красиви ботунели за ръкавелите; от колекцията с очила избра тези за такава мисия- с тънка рамка и скъпи, леко синеещи стъкла, които по-скоро прикриваха очите му.

Оставаше най-важното- да се сдобие с карта за този елитен клуб!! Знаеше как!

Отиде във въпросния клуб. Каза на портиера:

- Моля, уведомете г-жа Асенова, че Енигмов е тук

След малко тя дойде забързана.

- Здравей! Защо не се качи веднага при мен? Заповядай!

Вече в кабинета й:

- Какво става, защо си тук?

- Имам нужда от карта за клуба ти. Смятам да поиграя малко покер...за развлечение

- Нямаш проблем. Винаги си добре дошъл

- Благодаря. Ти си от любимите ми "информатори". До скоро!

---

Покер. Той знаеше - още персите са го играли! Игра на ум, стратегия и психология! Високо напрежение...не всеки го издържа. Трябва да умееш да преглътнеш егото си и да приемеш загубите с усмивка! Всичко това този "крал" със сигурност знае...и затова е толкова успешен. Ще видим... дали?!?

Управителката го въведе в специалната стая.

- Господа, днес един от партньорите ви не може да дойде. Но, аз се погрижих, няма да се провали вечерта. Това е господин Иванов. Приятна игра!

Както и предполагаше, великият играч го гледаше изпитателно с големите си, сини очи . Да, не е красавец! И, да, има харизма!

Играта започна. Хората на масата се убедиха, че е добър на покер и ще бъде забавно. Винаги печелеше кралят и прибираше купчината жетони с усмивка на превъзходство. Един от играчите предложи малко почивка. Огледа се за красивата келнерка. Управителката дойде - мигновено и безшумно.

- Какво ще желаете господа? В момента момичето го няма, аз ще ви обслужа

Станински каза:

- Тя и без това не бе много кадърна! Миналият път ме вбеси- не поднесе питието ми върху МОЯТА кърпичка, с моите инициали! Не знае ли правилата?

- Да, да...извинете, видях бурната Ви реакция...няма да се повтори

Другите играчи бяха до прозореца.

- Ей, приятели, вижте каква красота! Първият сняг за тази зима. Вихрушката от снежинки на светлината на уличната лампа е като в приказка

Енигмов се приближи и погледна. Тогава...почувства онези леки боцкания по врата и раменете. Получаваше ги често в последно време, в критични моменти в работата си. Знаеше, че нищо в този свят не е случайно! "намигваше" му онзи непознат все още свят за човечеството! То още не бе дорасло за това... Свят, който за повечето хора е просто небе със звезди и луна. Всичко това мина през главата му за две секунди. Дискретно погледна къде е кралят- той остана на стола си. НО, вече не! Беше с гръб към Енигмов, плътно до старинния, красив, голям часовник върху една ракла - нещо от луксозния интериор на тази стая . Много интересно. Всичките му сетива се изостриха!

Седнаха отново да играят. Двамата играчи нервничеха, все губеха. Енигмов усети леко главоболие/никога не страдаше от това/ и някакъв дискомфорт. Вече не внимаваше в играта. Ставаше нещо.. съвременните технологии имат такъв бум! Инфразвук!!! Той може да промени ритъма на пулса на човек! В стаята имаше някакво устройство! С нищо не се издаде, но беше почти сигурен как е изградил Кралят непоклатимия си имидж на велик играч!

---

След като всички напуснаха клуба, Енигмов влезе в кабинета на управителката. Поръча си кафе, с предчувствието, че е най-качествено и поднесено в най-фините чашки.

- Ела за малко с мен в залата за покер

Приближи се към часовника.

- Прекрасен... но мисля, че махалото бие по-учестено от пулса на напрежение и страх в тази стая!

Енигмов бавно го отвори. Управителката заекна.

- К-к-акво е това, за Бога? Ами това? - и с ужас посочи нещо като тънка, малка кама.

- Това е устройство за ултразвук. С него Кралят "чете" пулса на противниците си на масата. Самият той е защитен - носи специални тапи. Ти каза, че красивата келнерка не е на работа

- Да, изчезна без да се обади, нищо не разбрах

- Тя, е дъщерята на моя клиента! И любовница на Краля

- КАКВО?!?!

- Изчезнала, майката подала сигнал в полицията. Открили са я... мъртва... и от доклада на патоанатома, виждам, че това е оръжието на престъплението, нож за отваряне на писма, съвпада с раната на тялото

- Значи ти си дошъл тук със задача, предположих... И сега?

- Разбрах всичко по време на играта. Сега, Кралят падна! Ще го закопчеят! Вече са на път към него... Дойдох, за да се уверя, а и ти си свидетел на това, което намерихме. Сигурен съм, че има негови отпечатъци. Мислел е, че тук никой няма да го намери.

- Но защо ще я убива?

- По две причини: първо, станала е много досадна за него с вечното хленчене, че не може да живее без него... и може би молба да се оженят, което за него е смехотворно. Второ: мислел е момичето за тъпо и лековерно - но е сгрешил, че я е довел тук на работа, много я подценил! Тя разбрала игричките му! Скъпа, не винаги блестящ ум е в полза на човечеството...

Край