автор: yotovava

Като струйчица мляко се сипва
светлината над грешния свят.
Есента е сезон за молитва –
и на обич, и прошка богат.

Всички песни са вече изпети
и от тяхната липса боли.
В неспокойните строфи поети
приютяват дъжда – да вали.

Перспективата вече е мътна,
губер летен реката пере.
Знам, че някъде в края на пътя,
ни очаква бездънно дере.

То поглъща душите ни бели –
безвъзвратно, без стон, без следа.
И мъгла – без контур и предели,
ще превземе задълго града.

И когато лапавица зимна
те прониже със пагубен дъх,
ще те чакам – добре си наминал,
да те стопля в постеля от мъх.