автор: Bademka

Писахме си дълго – три месеца подред,
дните ни минаваха в чатове безчет.
но в себе си таях един огромен страх -
защо ли непознат самата аз избрах?

„Тръгвай!“ – тя ми каза - „зная го добре“
и скочих аз тогава в дълбокото море.
Отидохме на гости, плаха бях на прага,
а моето сърце пак искаше да бяга.

Но щом го аз съзрях, спокойствие дойде,
отиде си страха, поникнаха криле.
Мрежата изчезна, стана ни красиво –
останахме завинаги двамата - на живо.

Сега са дните светли, без облаци и дъжд,
сега си ти за мене най-истинския мъж.
До теб, любими мой, съм пламък и искра -
намерих най-накрая мир и топлина.

И сега обичам аз със смелост, без страх –
какво е любов със тебе разбрах.
От екрана излезе и в сърцето се спря
а приказка чудна във нас оживя.

https://www.youtube.com/watch?v=FJ4TNGq0Hbs