автор: GregoryGrey

Пада мрак над града
и е време за сън,
ала нейде не много далече

още детска игра
се разгаря навън
и на всекиго ясно е вече

туй, че само след миг
на прозореца с вик
ще излезе родител намръщен -

"Стига вече игра!
Колко късно станá!
Хайде, бързо прибирай се вкъщи!"

Със горчива тъга
тръгват всички деца,
но внезапно - забравили нещо,

си подават ръка
и си кимват с глава -
утре сутрин пак тук да се срещнат.

И във тихия дом
се заричат, че щом
те си имат свои деца

ще играят те вън
докато сън
ги изпрати обратно в дома.

...След години в нощта
бледен спомен изгря
и от детството сякаш възкръсна

с ясен вик във нощта -
"Стига вече игра!
Колко късно е! Как не ви втръсна!"