Благодаря Ви за скъпия хляб,
за мъчния ни делник прогнил...
Че не оставихте нищичко свято
и за делата, които прикривате.
Благодаря Ви – горчиво е виното!
Още има земя плодородна.
И облекли кожуси безродни –
тъй студена ни правите зимата.
Благодаря Ви – още сме живи!
И със празни слова ни замеряте.
За водата, макар и ръждива,
за шепата дъх и разстрелите.
Благодаря Ви (съвсем без ирония) –
днес си търсим отново душите!
За хорото със дланите впити
и за сладкия вкус на спомена.





