автор: se4ivotonasekirata

- Колко съм красив и велик! Всичките в службата ги водя за носа. Играя и то какъв театър. Най-умните даже не ми устояват. Вярно е, че някои просто се страхуват от мене, знаят приятелите ми, онези с джиповете.
Но голямо удоволствие е да гледаш как се изсипват около теб куп хора само с хвалби и усмивки. Усещам, че при повечето е изкуствено, страх и лицемерие. Знаят как наказвам враговете си. Стигнал съм до дъното-съд, затвора...И там бях, така че нямат избор горките. Ще ми се подмазват, ще ми слугуват и играят по свирката. А който се опита да ме обиди, до дупка го гоня, та и поколението му. Нищо че и аз имам дете, знам, че се връща, но просто не ми пука. Какъв съм готин! Желан! Нещо косата ми започна да окапва, но то от много мозък. Имам си и чувство за хумор, и доста женички. Е, не са от най-умните, но пък са куклички и ме слушат. Ох, защо вече няма с кого да си правя харашото и майтапите. С които исках го правих, но ми писна. Пък и вече ги смачках достатъчно. Голяма удоволствие е да ги тъпчеш тези простовати и страхливи хорица и да гледаш как те гледат в очите готови на всичко. Но най-много ме дразнят тези, които могат повече от мене и то във всичко. Които са по-образовани. Това си е за яд. Не можах да се доизуча, но пък в подземния свят колко неща научих! Ех, хубав живот! И като си помисля, че ако съм в друга страна никой няма да ме търпи такъв, направо настръхвам! Ама то си е така де. Тези българи са много търпелив, тъп народ. Овце. Ето аз сега съм и тук, и там на юг и лавирам, правя си търговията, парите. Това си е повече от печалба от тотото. Няма да ги жаля я! Като са глупави и те, и децата им страдат. Важното е аз да съм добре! Уф, това огледало май нещо се замъгли! Сигурно дето дишам в него. Изтри го с мръсната си ръка и продължи да се наслаждава на образа си. Огледалото му беше подарък от една полякиня, която му беше на гости миналото лято. Но така и не можа да я заведе на почивка на море, ами си правиха густото тук на язовира. Какво пък, хем планина, хем вода. Гледаше се, милият, прехласваше се и не усети как небето потъмня цялото и се изви страшен вятър. Краката му висяха от лодката, която застрашително се поклащаше и се беше доста отдалечила от брега. Този язовир е голямата работа, той все го хвалеше на гостенките си. Но сега нещо го хвана страх. Вятърът просто бучеше. Сепна се и се накани да подкара лодката към брега. Изведнъж огледалото се изплъзна от ръцете му и се изтърколи в краката му. Повдигна нагоре краката си и успя да задържи огледалото да не падне във водата. Не можа да го стигне с ръце и да си го прибере. Той плуваше много добре, но огледалото не. Вятърът се засили и той не можеше да чака повече. Реши да жертва подаръка си. Чак му се доплака. На другите огледала не изглеждаше толкова красив. Сърцето му заби силно! Направи последен опит да си спаси огледалото. В този момент лодката се обърна с него във водата. Плуваше под водата и се надяваше да хване огледалото преди да е потънало. Но...нищо не стана! Краката му отказаха да се движат, ръцете също. Дали сърцето му играе номера или пак тази мускулна треска? Не разбираше от медицина, но разбра, че ще потъне. Нямаше представа какво ставаше горе на повърхността на водата, където остана лодката. Не му достигаше въздух, потъваше като торба цимент. Погледна пред очите си и видя огледалото. От него се усмихваше красив образ на жена. На тази жена-полякинята, която му го беше подарила, а той я обра цялата. Разби сърцето и, подигра и се. В ушите му прозвуча нейната песничка за любовта. Полският език му беше противен и се опита да хване огледалото, но...не стана. Давеше се! Погълна го черна бездна и с последни сили извика-Зден...кааа!
Бурята беше в силата си, играеше си с лодката и сякаш вятърът пееше любовната песен на Зденка- „Аз те обичах, ти ме предаде!“ А изпод водата идваше друг глас-„С твоето огледало късмет извади.“


автор Анита Христова Трифонова