автор: apostola

Кой каквото ще да ми говори
и със думи страшни да ме бори,
и пред него аз ще се изправя:
истината няма да забравя!
Истината, че от вековете,
във горещо и през студовете
иде нашата при нас Родина
също шарена, като градина.

Истината, че от вековете
брулят я неспирно ветровете.
Тя и свойто име не затрива-
става тя от ден за ден красива.

И във мрачни векове на снобство,
и без видело във тъмно робство
тя се възроди от пепелище
и създаде свое училище.

И в години мрачни на фашизъм
с незапомнен срамен фетишизъм,
тя запази името избрано
и във осем буквички събрано.

Че БЪЛГАРИЯ през мрачината
не загуби свойто красно име.
И напред по път със светлината
ще я има в пролет, лято, есен, зиме!