Казаха че ни управляват тирани
и че сме с промити мозъци
А после дойдоха
И взривиха къщите ни
В името на някаква свобода
Която никой от нас не разбираше
Когато един снаряд
Разкъса сестра ми на две
Заедно с всичките й съученици
Жените в селото виеха цяла нощ
Като някакви кучета
А на другата сутрин
Баща ми влезе в моята стая
И ми удари два силни шамара
Които никога няма да забравя
Върви еди къде си ми каза
Говори с еди кой си
Целуна ме
И после ме изпрати
А майка ми я нямаше у дома
И аз никога повече не я видях
Но още я чувам в съня си как плаче
Един съсед с подпухнали от безсъние очи
Ни натовари на камиона си
Мен и още няколко други
И ни откара през пустинята
До едно малко селище
Близо до столицата
Където вече ни чакаха
Нямаше смисъл от пропаганда
Защото знаеха откъде идваме
Показаха ни пакетите
Обясниха ни как се задействат
За седмица научихме всичко необходимо
А после трябваше да чакаме
И това беше най-лошото
Че в стаята където ни държаха
Имаше и един телевизор
Който работеше почти непрекъснато
И ние гледахме разрушенията
Които чувахме в далечината
Имах чувството
Че гледаме една и съща емисия
Която непрекъснато се повтаряше
Войниците в техните униформи
Също си приличаха до един
Мразехме ги до кости
Но се успокоявахме че може и да убием някой от тях
За един от техните ние губехме десет
И въпреки това знаехме със сигурност
Че накрая ние ще победим
Другите
Онези леко усмихнати политици
Които ги бяха изпратили
Спускаха пред очите ни червена мъгла
Когато излизаха да говорят лъжи
А между зъбите ни се процеждаше пяна
Една задушна до смърт нощ
При нас дойде някакъв непознат
И каза че денят е дошъл
Трябваше всички да се съберем
На масата в тясната кухня
И да слушаме как ни говори за Господ
А на сутринта той избра един щастливец
И го изпрати в столицата с кола
И тя беше наистина добре заредена
Защото я чухме когато избухна
На двайсет километра от нас
Прибрахме се вътре
И нервно зачахме новините
В които не казаха нищо за случая
Още повтаряха вчерашните
Но ние вече знаехме че операцията
Беше завършила със успех
И на следващият ден онзи посочи към мен
А аз не можех да шофирам
Затова се облякох с един от онези пакети
Ръкувах се с всички и тръгнах
Като си мислех за малката ми сестра
Аз съм гняв