автор: Milanov

Ех, години отлетели -
в пустота е моят зов...
Сред цветята полудели
цялата си от любов!

Пътят днес ни е наслада -
страстно чувствата множим!
Но за кратко ще си млада,
в тъмнината ще заспим...

В този час се пак гордея,
че сред живите съм аз.
Но пред времето немея -
безпощадно е към нас...

Тъй в живота ни се случва -
на годините сме в плен...
Всичко някога приключва.
Нежна болка си до мен!
Ив. Шопов