автор: snejenbor

Остани още миг да изпием ликьора.
О....как мирише на дом...на уют и на бора..
около който тичахме луди до изнемога.
А помниш ли.. помниш ли двора
ей...там ме целуна шепнейки Лора.
Времето миг до върхари отскокна
съсухрени листи там два къде ли...къде ли не скитат.
На китка отдавнащни спомени вдъхваме лъх
дъхът им отколе застинал овяхнал е стрък.
Поостарял си бръчкясъл липсва зъбът от фасадата
погледът поугаснал.....няма и помен от сградата.
Колибка полуопърпана липсва ей оня балкон
от който ми ръкомахаше.
Ела....полуоскубано някак...
крилото ми все още ще ти бъде заслон.