автор: mitkoeapostolov

Какво ни прави българи? За всеки отговорът е различен, но за повечето от нас фолклорът е неизменна част от националната ни идентичност. Народните ни песени и танци са залегнали дълбоко в това как се възприемаме и какви ценности изповядваме.


Ще разгледам две от най-известните български народни песни - Притури са планината и Излел е Дельо хадутин - за да проверя на какво ни учат и как се отразяват на ежедневните ни решения и отношения.


Притури са планината разказва за двама овчари, които са затрупани от свлачище. Планината трябва да избере кого от тях да освободи - този, който е обичан от майка си (която обича до гроб), или този, който е обичан от жена си (която обича "ден до пладне"). По този начин традицията, посредством песента, повелява на един мъж да остане завинаги верен на майка си и никога да не се отделя емоционално от нея.


Това, което песента пропуска да спомене е, че майката не обича сина си до гроб защото го приема или защото има нещо изключително в него, което заслужава тази любов. Тя го обича до гроб, защото не може да го замени с друг син, който да е излязъл от утробата ?. Жената обича от ден до пладне, защото ако нещо се случи с мъжа ?, тя може да си намери друг. И тъй като една и съща жена в рамките на един живот обича поне два мъже - съпруга и мъжа си - тя е орисана да обича съпруга си "ден до пладне", а сина си "чак до гроба". Ето защо в българското общество най-голямата любов на една майка е нейният син, а най-голямата любов на един син е неговата майка. Само в нея се обича завинаги, всички останали чувства са мимолетни.


Това значи ли, че цял живот трябва да останем мамини синчета, защото никога няма да срещнем друга жена, която да ни обича както майка ни? Според мен отговорът на този въпрос е "не", защото това ще ни обрече на вечна самота, имайки в предвид, че майка ни би умряла много по-рано от съпругата ни. Това е и смисълът на живота - при достигане на пълнолетие един мъж да се отдели от майка си и предишното си семейство и да си търси ново. По-добре да рискуваш да бъдеш обичан от ден до пладне, отколкото никога да не напуснеш емоционалната утроба на майка си и да умреш заедно с нея.


Разбира се повечето мъже си правят тази проста сметка и се женят, но без да са се пуснали от майка си. Така те жонглират майка си и жена си цял живот, несъзнавайки че това са двете лица на една и съща жена. От това произхожда взаимна ненавист, семейни скандали и нерядко насилствени престъпления.


Една от любимите ми версии на Притури са планината е тази на Невена Цонева (с Куку бенд). В нея към текста са добавени реплики отправени към алпиниста Христо Проданов, по време на българската експедиция за изкачване на връх Еверест 1984. Техният смисъл е - "Дръж се Христо, ти си българин". Скритият подтекст тук е, че българите сме велики, номер едно, родени да бъдем на върха. Повечето образовани родители в държавата ни мечтаят точно това за децата си.


Преди няколко месеца се озовах в мола и случайно видях, че показват Жестокият път - новият документален филм за българската експедиция на Еверест. Стана ми любопитно да го гледам. Останах силно изненадан - човекът, който цяла България е възхвалялвала като себеотвержен герой е описан във филма като нарцистичен самотник, готов да жертва живота на другарите си и своя собствен в името на велико постижение. Цялото ни общество и неговото отражение в медийното пространство ни бутат точно към това - големи постижения с цената на всичко.


В другата известна народна песен - Излел е Дельо хайдутин - се разказва за Дельо хайдутин, който слиза в българо-мохамеданско село. Там той заплашва местните първенци да не потурчат двете му лели или ще избие тях и семействата им. Удобно, песента свършва много преди целия текст. Когато попаднах на останалата част от думите останах изненадан.

https://zlatograd.bg/docs/pesenta_za_delyu_haydutin.pdf

Дельо е описан като суетен младеж, който обича скъпи дрехи и показност, задява много моми, и е обвързан с мюсюлманката Гюлсуме. Объркващо. Защо този пазител на християнската вяра, за която е готов да сече глави и насилва жени, е толкова отворен към това той самият да се обвързва с мюсюлманка?


Така скритият подтекст на песента, че българите винаги сме били горди защитници на вярата и рода си са поставени под въпрос. Много българи днес ненавиждат мюсюлманите и турците в България именно заради събития като тези, описани в песента. Рядко се споменава за случаи като този със Стефан Караджа и Хаджи Димитър, които с четата си влезнали да освобождават някакво село. Двамата войводи останали поразени от това, че българите там искали да ги изгонят, защото си харесвали бея.


Има и друго важно развитие в песента. Гюлсуме предупреждава Дельо, че го чакат на пусия да го убият, но той самохвално отхвърля предупрежденията ? и скоро след това е застрелян. В последните си мигове Дельо споделя, че се е напътувал по света, находил по жени, насладил на Гюлсуме, но ще му е мъчно, че ще пропусне следващия събор. Мъж-момче, потънал в своята токсична мъжественост, препочитащ гуляя и геройството пред отговорността на обвързването.


Израстнах с песни като "Притури са планината" и "Излел е Дельо хайдутин". Слушал съм ги и съм ги пял стотици пъти. Следвал съм съветите и намеците в тях - дръж се за майка си и се страхувай от мюсюлманите. Благодарение на първия съвет разбих всичките си връзки и не дадох възможност на някоя жена да ме обича. Благодарение на втория дълги години бях подозрителен към мюсюлманите и не допуснах много от тях до близостта, която заслужаваха.


Може би е време да пробвам нещо различно? Защото една от най-хубавите български поговорки свързана с посланията от фолклора ни е - не питай старо, а патило.