автор: ina_krein

Пристигнаха уморени и мълчаливи. Времето беше навъсено и тъжно. Лениво се протягаха и вълните. Нямаше го и вятъра. Толкова мъка и самота излъчваше небето, че се скри и луната, а звездите потънаха в морската глъбина. Пера от ангели плуваха в нея.
Всеки се прибра в своя апартамент и без да се уговарят, знаеха, че утре ще отидат до поликлиниката, а после ще вземат кученцата. Трябваше да огледат и няколко имота, подходящи за Център за работа с деца. Отново само работа можеше да ги спаси от мъката.
И двамата спаха неспокойно. Обръщаха се, събуждаха се, а мисли като светкавици не им даваха мира. Алекс се измъчваше от съдбата на Мухарем.
И неговата можеше да се окаже такава. Гергана се притесняваше за Алекс и се молеше да е здрав, защото ѝ бе опора в живота. В този миг не мислеха нито за Юлия, нито за Галин от близкия магазин. Притесняваха се за тях двамата. Нещо се бе случило, без да усетят. То ги бе завързало здраво един за друг и много трудно щеше да бъде отвързването, ако някой от тях пожелаеше. Вятърът и ангелът стояха на балкона и виждаха болестта у девойката.
-Ще успеем ли да я опазим? – попита вятърът притеснен.
-Ще успеем, ако намерим съюзник – отговори ангелът и отлетя в небето за помощ.
Отново един и същи сън долетя и накара спящите да притихнат. На лодката им сред океана пеперудите завързаха платно от морска пяна. Бурята утихна и двамата поеха към брега, просветващ като детско сърце в далечината. Може би това беше вратата.
Вятърът седеше в клоните на близкото дърво и гледаше заспиващите прозорци. Той знаеше повече, отколкото предполагаха. Но нищо не можеше да промени. Предстоеше битка, по-страшна от всички останали и само силата на тяхната обич можеше да им помогне злото да бъде победено. Вятърът усещаше колко са се променили и двамата. Това беше добре, но криеше и опасности. Искаше съдбата им да бъде светлина. Помнеше как Алекс стоеше в убежището на тъмнината и как в онази проклета лятна нощ нямаше да направи и стъпка напред, защото мразеше всяко насилие, но излезе заради Гергана - и нещата вече нямаше как да не бъдат различни. Ангелът търсеше път сред морето от болка.
Сутринта вятърът се огледа в прозорците и среса косите си. Покани на чаша ароматно кафе шоколадовата красавица и заразглежда заспалите улици. Целуна ги закачливо и потропа на прозорците на спящите съседи. Искаше да събуди всички днес.
Русият мъж се бръснеше в банята. Гледаше се втренчено и сякаш търсеше с лупа предателско петно. Станалото с Мухарем го изяждаше отвътре.
„Трябваше отдавна да спра - мислеше той. - Ако не е късно, всичко ще променя - ще бъда по-добър от баща си и по-загрижен от майка си. Ще бъда отговорен приятел. Само да се окажа здрав. Тогава и нещата с Юлия може да се променят – крайно време бе да се разберат окончателно. Тя трябваше да избере между него и мечтаната Америка.”
Гергана обу дънките и усети тревога в душата си. Панталоните ѝ бяха широки. От месец усещаше сваляне на килограми без никаква диета.
„Може би е от напрежение, мислеше тя. - Нищо не ме боли. Аз съм здрава. Всичко е само внушения.” Ангелът се молеше за душата ѝ разтревожен – болестта беше опасна.
Вървяха към поликлиниката ръка за ръка. Даваха си кураж мълчаливо. Мислите на Алекс прескочиха до Юлия. Какво щеше да си помисли, ако ги видеше така? Щеше ли да ревнува? Как щеше да приеме формалната женитба сега, след като преди година сама отказа предложението му за брак. Тогава тя не пожела да се раздели с мечтата за пробив в Америка. Сега той не вярваше, че един мним брак може да го раздели с Юлия.
Опашката пред лабораторията ги изненада неприятно.
- Обади се на нашата докторка – предложи на Алекс шоколадовата красавица.
- Стига сме ѝ искали услуги. Отиваме в частната лаборатория.
Гергана се съгласи и тръгнаха с лоши предчувствия нататък. Всеки се опитваше да скрие тревогата си от другия, но си задаваше въпроса: „Ами ако не съм здрав?” Страхуваха се от резултатите, всеки се боеше за себе си и за другия. Съдбата на Мухарем ги бе разтърсила до отчаяние. Вятърът вървеше до тях, а бурята свистеше в морето. Ангелът се молеше за живота на шоколадовата красавица пред Бога.
Хензел и Гретел преминаха тесния коридор. Частната лаборатория се намираше в новото крило на сградата. Медени плочки създаваха уют. Миришеше на лимон вместо на досадната болнична миризма. Пред тях чакаха само двама души.
- Нека направим всички възможни изследвания, не само за СПИН - внезапно предложи Алекс. – Те важат дълго, можем да ги използваме и за друго – и замълча притеснено.
- Няма ли да попиташ Юлия? – погледна го в очите Гергана, защото разбра за какво говори.
- Съмнявам се, че би се съгласила живее в България. Кариерата ѝ е над всичко.
- А ти къде си в плетеницата - прекъсна го Морската нимфа. - Между кариерата и сладката тайна няколко пъти в годината? – погледна го обидено. – Заслужваш повече.
- Явно я обичам – Алекс я погледна без чувство на вина. – Ти не знаеш какво е да бъдеш обсебен. Да искаш един човек и само той да осмисля света ти, макар да е лош.
- Това не е любов – отвърна тя и въздъхна, а после ядно добави: – А може би знам.
Алекс я погледна учудено. Сестрата излезе в този момент и покани първо нея.
- Ние сме заедно - поясни Алекс. - Ще си направим изследване двамата.
- Аха – засмя се непозната жена. – Май скоро ще има сватба. Да честитя ли?
Гергана замълча, но зеленоокият мъж се усмихна загадъчно и кимна.
Тя седеше на стола и потрепна при убождането. Сестрата се въртеше около нея, докато хване вена. Накрая сложи памуче със спирт в сгъвката на ръката ѝ.
-Всичко свърши, красавице – успокои я тя. - Едните изследвания ще бъдат готови днес, а другите – след няколко дни.
Излезе навън и се отпусна на пейката безсилно. Чувстваше се уморена, а беше осем сутринта. Сега беше ред на Алекс. Как щяха да дочакат резултатите? Мисълта, че може нещо да не е наред с нея, не ѝ даваше мира. Имаше лошо предчувствие.
„Искам да разбера още сега – проплака Гретел. - Искам всичко да свърши веднага.”
Стисна наболяла душа и погледна през стъклената врата. Вятърът носеше първите снежинки и внезапно ѝ се доплака от самота. И на вятъра му се доплака, докато гледаше през прозореца нейните изследвания, но само размаха тъжно своята замръзнала коса и заваля. За първи път съжали, че ветровете не могат да плачат като хората.
Алекс и Гергана вървяха към набелязаните обекти – два етажа от апартаменти и къща с градина в края на града. Цените бяха почти еднакви. Етажите имаха предимството да са в центъра и лесно децата да бъдат оставяни и взимани. Но къщата имаше градина с плодни дървета. Малчуганите щяха да играят на безопасно място. И морето бе близо. През лятото можеха да ги разхождат по брега или да ги учат да плуват в басейнче в градината.
- Можем да осигурим микробус няколко пъти на ден до центъра - изказа мислите си на глас смуглата красавица и погледна русия мъж до себе си.
- Който желае да доведе детето си, ще намери начин да го направи – отговори той.
Алекс се разхождаше между дърветата в градината и мястото все повече му харесваше. Къщата беше просторна, а градината я опасваше като дъга. Имаше голяма тераса, която можеше да бъде преустроена в зимна градина и децата да имат пространство за игра дори през студените месеци. На първи етаж можеха да бъдат по–малките, а горе - какичките и батковците. Имотът беше съкровище. Струваше си високата цена.
-Къщата е солидна – ходеше из стаите Алекс и оглеждаше като експерт. – Можем да вдигнем високо оградата и така сигурността на децата ще бъде гарантирана.
Погледна Гергана с крайчеца на окото и се засмя.
-Как мислиш, дали не е време е да започнем борба с документите?
Тя кимна. Галеше стените с ръка и усещаше уюта на истински дом. Децата тук щяха да са щастливи. Можеха да създадат и арт групи за социално слаби. Беше предизвикателство, но го искаше. Ангелът бе разперил над проекта крила и го пазеше.
Дните минаваха в надпревара с бюрокрацията. Алекс използваше скрити резерви от стари клиентки по висшите етажи на администрацията. Гергана беше удивена в какви сфери на властта е имал клиентела. Разтапяха се, щом го видеха, и я поглеждаха с нескрита вражда, но бързо им минаваше след обещанието му да се видят отново.
Така поредната бариера в документацията биваше прескочена бързо.
Алекс се вълнуваше като дете от проекта, по който работеха. На моменти си спомняше как искаше като дете да живее в къща край морето. Сега имаше възможност да изпълни тази мечта. Щеше да се пребори с документацията. Заради себе си, Зевс и всички деца като тях. Притесняваше се, че адвокат Петрова няколко пъти му звънеше с покана за разговор. Трябваше да отиде в кантората ѝ да види защо е толкова настоятелна.
Ремонтите вървяха с бясна скорост и имаше шанс Детският център да отвори врати на Коледа. Първо смениха прозорците и осигуриха чудесна изолация. Вкараха майстори вътре, а едновременно други работеха по оградата. Имаха малко свободно време от тичане по инстанции, но щяха да спазят сроковете и всичко щеше да бъде законно изпипано.
Два дни бяха изминали и следобед Алекс се появи с изследванията. Беше блед.
-Имам добра и лоша новина – започна нерешително той.
Тя разглеждаше каталозите на къща за платове и го погледна внимателно. Сърцето ѝ прескочи уплашено. Съмненията я сграбчиха в желязна хватка.
-Има нещо в твоите изследвания? – попита тя с треперещ глас.
Зеленоокият мъж я прегърна нежно:
-Моите изследвания са прекрасни. В твоите има лоши неща.
Побутна я да седне, усещайки как цялата трепери. Имаше опасност да припадне или изпадне в истерия, затова побърза да ѝ каже цялата истина.
-Не си болна от СПИН. Но това, което ти има, е сериозно.
Тя го погледна уплашено, събрала ръце пред гърдите си. Той ги взе в своите и каза бавно, като я гледаше в очите:
-Някъде имаш рак.
Мълчаха. Морето пак ги заливаше яростно. Вълните удряха вратата. Пясъкът вилнееше като буря. Гергана виждаше смъртта, но не и врата, с която да доплува до брега. А сърце като спасителен сал плуваше върху бурните вълни към нея.
-Няма да се предадем – Алекс извади едната си ръка от нейните пръсти и започна да я гали по косата. - Ще спрем болестта. Обещавам ти. Ще отидем при каквито е нужно лекари, ще продадем единия апартамент, ще потърсим специалисти в чужбина. – Алекс крещеше, без да се усети, сякаш щеше да уплаши болестта. – Няма да те дам!
Стисна я силно в прегръдките си. Думата рак се заби като нагорещено желязо в главата ѝ. „Това е обикновен рак“ - с ирония внезапно си помисли тя. Някъде в нейното тяло. Не СПИН, значи има шанс да живее. Борба. Трябваше да се бори отново.
„Бъди силна – заповяда си тя. – Рухнеш ли, ще рухне и Алекс.”
-Ще се боря заедно с теб, обещавам ти – заяви зеленоокият мъж и макар очите му да бяха пълни със сълзи, в тях имаше обич.
Едва сега се разплака. Разбра, че я обича и че му предстои най-жестоката битка – със смъртта. Пак бяха сами пред лицето на вещицата. Щяха ли някога Хензел и Гретел да се отърват от нейната сила? Внезапно се сети за бивша клиентка, чийто баща бе лечител. Май бе познат и на докторката. Светлината приближаваше, а морето заспа уморено.
Няколко часа обсъждаха своята стратегия за действия трезво и делово.
- Да спрем работата по Центъра – предложи Алекс.
- В никакъв случай – противопостави се Гергана. – Първо ще ме прегледа докторката. На нея имам пълно доверие. После ще направим още изследвания и ще се лекувам където и както тя каже. Няма да протестирам. Но ти си длъжен да направиш Центъра и да го пуснеш до Коледа. Обещал си не само на себе си.
Алекс се сети за Зевс и обещанието, което даде. Затова добави:
-Обади се на майката на Георги. Може да ни помогне. В Центъра ще имаш нужда от помощник, а тя може би се нуждае от пари и работа. А и искам да виждаме детето.
Шоколадовата красавица кимна и на другия ден започнаха борбата с болестта.
Докторката я въртя в кабинета си като пумпал. После мина на скенер, ехограф и още изследвания. След няколко дни лекарката ѝ съобщи спокойно диагнозата:
-Тумор от външната страна на матката. Няма разсейки. Мисля, че ще се оправи. Няма причина да нямаш деца след приключване на лечението.
Всички си отдъхнаха с облекчение. Сякаш в стаята влезе още светлина. Ангелът и вятърът се спогледаха усмихнато. Бяха помогнали вратата в морето да приближи брега.
- Значи предстои операция? – попита със свито сърце Гергана.
- Всъщност, бихме могли да я избегнем – докторката нерешително замълча. - Има един лечител в Пловдивско, мой приятел – загадъчно се засмя. – Работи с енергия и родопски билки. Използва ги за стопяване на образувания. Можем да му се доверим.
- Но ние трябва да пуснем за Коледа Центъра! – отчаяно извика Гергана.
- Мисля да поканя колегата на гости у нас – докторката намигна на Алекс. – След един час ще ви съобщя отговора. А сега ще ида отатък да му звънна.
Алекс ѝ подаде написано име на листче. Докторката кимна. Значи говореха за един и същи човек. Това го успокои донякъде. Бе чувал за този човек само добри неща.
- А ако лечителят не успее да стопи тумора и закъснеем с операцията? – Гергана стоеше права и местеше часовника си от едната ръка на другата.
- Я кажи – погледна я докторката през очилата, – за нещо излъгала ли съм досега? Направила ли съм каквото трябва - за Георги, за документите ви или за Гела?
Алекс кимна изнервено. Гергана трепереше като листо, но също поклати глава.
-Ако нещо се случи с нея, ще умра – заяви русокосият мъж и замълча.
Гергана се изненада. Нищо не можеше вече да я уплаши, дори смъртта.
Докторката намести тънките рамки на очилата си. Потупа Алекс успокоително, макар че би трябвало да го удари. Излезе спокойно и се върна след десет минути. Изглеждаше ведра. Нейната сдържаност започна да успокоява и двамата млади в стаята.
Седна срещу тях и погледна първо Алекс:
-Не ти се сърдя, защото в теб говорят обичта и страхът сега. Утре ще пристигне моят приятел. Ще я прегледа като енергия и ще каже какво мисли за болестта. Смятам, че може да ѝ помогне. И да знаете, че искам да съм кума на сватбата.
Двамата я погледнаха изненадано, а тя се подсмихна.
-Чуждите очи виждат по-добре. Казвам, че ще има сватба и че между вас има нещо, което скоро ще бъде любов, ако вече не е. Ще имате и дете и искам да участвам в цялата работа. Което е неизбежно и прекрасно. А с Алекс съм свързана кармично, но е тайна.
Усмихна се топло, потупа и двамата по гърба и им посочи възпитано вратата.
Вятърът се изгуби в нощта. Седеше самотен на скалата и разговаряше с морската вода. Страхуваше се за живота на Гергана. Нямаше власт над болестта. Но виждаше вратата в морето и това успокояваше разтревожената му душа. А ангелът му помагаше.
Алекс лежеше в тъмното и мислеше. Бе получил писмо от Юлия, в което тя му припомняше първата им среща. Беше отдавна – красиво, сладко и мъчително. Русият мъж си спомни и първата си среща с Гергана. Стана му студено. Какво щеше да стане в живота му, ако изгубеше една от двете? С тези мисли заспа. Облаците се завиваха в шалове от звезди и също изпитваха студ и тъга по лятото в нощта. Врата сърце приближаваше брега.
Лечителят пристигна на другия ден към обед. Среден на ръст, с къдрава кестенява коса. Мъжествен, с тренираното тяло, влезе тихо. Не се ръкува с никого. Сложи Гергана да седне на стола и изгони другите от стаята. Движеше се в кръг около нея и тя усещаше допир ту на топла, ту на студена вълна. После я помоли да легне и тя почувства отново панически страх в душата си.
- Аз съм лечител и ще ти помогна – заговори спокойно той. - Ще сложа на болното място ръка. Когато горещината стане нетърпима, трябва да ми кажеш. После ще усетиш студена вълна. Когато студът стане непоносим, трябва да ми кажеш пак. Сеансите ще продължат месец, а може би повече. Всичко ще бъде наред, обещавам ти, имаш силна енергия. Ангел има редом до теб. И още някой, който няма лице. Не си сама в битката.
- Ще пия ли билки? – попита го плахо тя.
- Ще пиеш отвари, за да изчистваш отровата – успокои я той. – Нищо друго, което да застрашава останалите органи в тялото или твоето психическо здраве - поясни мъжът.
Лечителят се надвеси над нея и тя видя златисти точки в очите му. Изпита усещането, че срещу нея стои тигър или опасна змия. Преглътна притеснено и се сви.
-Трябва да ми имаш доверие - заяви той. – Има болка в съдбата ти, но всичко е минало. Хубавото предстои и е близо. Бъди смела. Не си сама.
Тръгна да излиза, но се обърна на вратата, почувствал най-парливата ѝ мисъл:
-И да, ще имаш деца. Ще дадете прекрасно бъдеще на няколко щастливи бебоци и ще сте нормално семейство с онзи зеленоок хубавец отвън.
Гергана се питаше дали всичко казано не е измама. След малко мъжът се върна с кофа вода. На нейния изненадан поглед кратичко отговори:
-Сега ще видиш, красавице. Имай търпение до края на процедурата.
Лечителят сложи ръка на мястото на тумора. Тя усети леко затопляне, после горещината я прободе като игла и леко изскимтя. Мъжът дръпна ръката си и я потопи в кофата със студена вода. Вдигна се пара и повърхността изсвистя. Гергана гледаше като хипнотизирана. Мъжът сложи другата си ръка на болното място. Момичето усети приятна прохлада, а после ужасен студ, който пак я прободе като игла. Сети се за иглата, с която уби преди време насилника и сърцето ѝ се пробърна от жестокостта на спомена.
Мъжът дръпна дланта си, потопи я в кофата и водата пак вдигна пара и изпращя.
-Понякога чрез смърт се защитава живот – заяви той, прочел мисълта ѝ. – Билките са на масата в кухнята. Приготвянето им е лесно. Пиеш като чаша чай сутрин и вечер.
Тя го погледна и преди да му благодари, той я прекъсна.
-Благодари не на мен, а на Алекс. Душата му е готова да умре за теб, да убива и да възкръсва. Той е достигнал до обичта. А тя е повече от любов или секс.
Гергана искаше да му каже още за странните сънища, но той я изпревари:
-Остави морето и вятъра само в съня. Използвай мъдростта, която ти дават и не търси логика в нещата, които усещаш със сърцето си. Ангелът пази душата ти. Не се бой.
Майката на Георги се появи, щом я повикаха. Гергана пишеше на бележки какво да бъде направено, изпращаше избраните платове и драперии, комплектоваше цветовете за боя, плочки и мебели, а Таня изпълняваше. На практика сеансите изискваха от момичето почивка един час, след това Гергана се движеше вкъщи свободно, макар умората да бе проблем, както и липсата на апетит. Алекс се вживя в ролята на готвач - измисляше причудливи комбинации от продукти, само за да я накара да хапне няколко хапки. И тя го правеше, защото искаше да оздравее и да остарее с него.
В просторна клетка на терасата се гонеха малките кученца и тя ги наглеждаше. Хранеше ги и ги галеше. А в стаята, на леглото до нея, стоеше кошарка, в която се гледаха с Георги, докато Таня беше на работа. Бебето беше пораснало, но още не пълзеше. Радваха се един на друг и си говореха чрез звуци. Тя си почиваше и беше щастлива да вижда детето до себе си. А Таня беше спокойна, че работи, докато Георги е в грижовни ръце.
Понякога се отбиваше и Галин - момчето от близкия зоомагазин. Пазаруваше за нея, кученцата и бебето. Дълго говореха, но не за чувства. Имаше между тях трепет, който Гергана искаше да остане чист. Защото знаеше, че няма да има развитие. Бе направила своя избор категорично – душата ѝ обичаше до безкрайността на времето Алекс.
Седмици преди Коледа Хензел се върна мрачен. Седна и заяви отчаяно:
-Юлия няма да дойде за празника. Имала ангажимент в Париж.
Гретел взе ръката му в своята:
- И там няма място за теб отново?
- Не знам - глухо отговори той. - Каза само, че няма да си дойде за празника.
После продължи, сменяйки темата:
- Лечителят каза, че нещата се движат добре. Снимките показват, че туморът е намалял наполовина. До Коледа ще бъдеш здрава.
- Съжалявам за Юлия – прошепна съчувствено Гергана. – Може все пак да си промени програмата. Ти каза, че те обича и че е правила за вас красиви неща. – После не се сдържа. – Егоизмът и любовта са несъвместими. Не може да си себичен, да нараняваш и да твърдиш, че обичаш някого.
- Обичам я въпреки всичко, тя ме спаси – отчаяно отговори той и Гергана замълча.
Не знаеше дали Юлия обича истински Алекс, но щеше да разбере. Трябваше само да намери телефонния ѝ номер. Щеше да има нужда от помощта на съюзник, от някого, който може да си позволи дълги разговори с чужбина и е готов да направи всичко за щастието на зеленоокия мъж. Отново опираше до странната личност на докторката.
Вятърът обидено мълчеше до прозореца. Щеше да намери Юлия в Париж и да разтресе съня ѝ като земетресение осма степен по скалата на Рихтер. Напоследък Гергана сякаш не виждаше и не чуваше вятъра. Болестта я отдалечаваше и той я ревнуваше от Алекс, Галин и работата като дизайнер. Защото също я обичаше по свой особен начин.
Оставаха седмици до Коледа. С Галин украсиха апартамента. Елхата светеше в червени и златни панделки. Лампички като цветя пъстрееха по стените. На входната врата закачиха ръчно направен венец от зеленика и чимшир, с шишарки и червени панделки. Коледният дух витаеше из цялата къща. За първи път шоколадовата красавица щеше да празнува у дома с хора, които обичаше. Но дали беше обичана?
Детският център бе пред приключване. Таня вършеше чудесна работа. Кризата бе изпратила на борсата много хора и интервюта за работа предстояха. Щеше да ги проведе Алекс, той имаше усет за хора и Гергана не съмняваше, че ще подбере добър персонал.
Сеансите с лечителя я изтощаваха, но се чувстваше пречистена и олекнала. Имаше нелепото усещане, че мъжът изсмуква от нея не само болестта, но и цялата чернилка от нейното минало, напластено в душата ѝ, дори чувството за вина, че бе убила човек.
Един ден той загадъчно я погледна и каза:
-Бог праща на земята от своите ангели. Понякога са в тяло на мъж или жена. Когато срещнеш такъв в живота си, редно е да погалиш неговите крила с душата си.
Младата жена дълго мисли над думите му. Кой бе ангелът, когото Бог бе изпратил, за да я спаси от тъмнината и да я изведе в светлина – Алекс, Мухарем или Гела? Или докторката, която подправяше документи, намираше лечители, готова бе на всичко, за да помогне на Алекс по неизвестни за нея причини.
Седмица преди Коледа билкарят стисна ръката ѝ.
- Трябва да се сбогувам с теб. Моята мисия свърши. Вече си здрава. Още месец ще се попазиш и после можеш да имаш деца. Докторката е насреща за консултации.
- Моля те, остани за Коледа с нас - помоли го Гергана. – Нямам роднини и близки, нека празнуваме заедно. Скоро откриваме Центъра. Бъди част от моето щастие, защото ми върна усмивката и радостта, като пречисти душата ми.
- Ще поговоря с докторката – обеща той. – А ти не забравяй ангела. С теб е.
Той си тръгна, а тя повика Галин по телефона и го помоли:
-Купи от цветарския магазин свежи цветя, трябва да ида до гробищата.
Студентът не попита нищо. Чувствата му към шоколадовата красавица оставаха без отговор. Разбираше, че са само приятели. Но и това беше достатъчно. Имаше нещо в това момиче, което го караше да бъде по-добър. И това му стигаше.
След петнайсет минути се върна с хризантеми и карамфили. Повика такси и остана да пази малкия Георги и двете кученца, а Гретел пое към гробищата.
Гергана приклекна до гроба на Гела. Вятърът подкрепи треперещата ѝ ръка. Запали свещ, остави във вазата донесените цветя, а орхидеята подпря на кръста.
-Ти си ангелът, който даде на мен своите крила. Даде ми дом, възможността да намеря себе си. Помогна ми да намеря сили за борба с морето от болка чрез спасение – обич. Аз съм вратата в морето. Аз и моята душа. Дали ще ме погълнат вълните, зависи какво ще избера - слабостта или силата. Благодаря ти, майчице!
Красавицата остави хляб и сладкиши в чинийка на гроба. Преля пръстта с вино и вода, целуна върховете на своите пръсти и ги допря до снимката на старицата. Вятърът повтори след нея същото. Ангелът пазеше душата ѝ с разперени крила от смъртта.
Когато шоколадовата красавица си тръгна - просветлена като звезда - вятърът се плъзна по вълните на морето, гладко като бяло стъкло. Изненадано се огледа в очите ѝ. Там нямаше слабост, а свобода. И самочувствие на жена, която определя сама съдбата си. Погали косите ѝ, целуна нежно кожата на бледото ѝ лице. Могат ли ветровете да обичат като хората? Ангелът скри лицето си в бели крила и вятърът прочете отговора в небето.
Настана денят на откриването на Детския център. Гергана облече зелената рокля и се огледа в огледалото. Харесваше ѝ начинът, по който светеха очите ѝ. Усмихна се. Може би беше красива. Най-после успя. Най-после бе себе си. И бе сложила кръст на миналото.
Всичко беше готово. Огромна торта за гостите бе поръчана в най-добрата сладкарница. Имаше разноцветни балони, смешни клоуни, детска музика и множество ВИП гости, които само се досещаше как Алекс и докторката бяха докарали там. Това нямаше вече значение. Парите, завещани от Зевс, бяха употребени както той пожела – за децата. Много малчугани тук щяха да се занимават с музика, приложно изкуство, да играят и да опознават света, вместо да бъдат малтретирани и унижавани незаслужено.
Огледа залата - светли тонове преливаха; дискретно вградено осветление. Мекотата на цветовете хармонично се сливаше с меките мебели. Бяха дошли много родители с децата си. Тук бяха Таня с малкия Георги, Галин, докторката и лечителят. Тук беше и Алекс, който се усмихваше тъжно на фона на еуфорията от радост на другите лица.
Гергана се приближи до докторката.
-Може ли за минутка?
Жената я погледна учудено и двете се дръпнаха настрани.
Шоколадовата красавица обясни задъхано, че Юлия няма да си дойде за Коледа, а също и налудничавата идея, която се въртеше в главата ѝ от няколко дни.
- Ти наистина го обичаш - възкликна докторката, когато Гретел млъкна.
- Както и ти – гледайки я в очите, допълни тя.
- Да разтресем Юлия тогава – предложи лекарката. - Ако обича Алекс, ще долети.
Гергана я погледна питащо. Беше ли възможно?
- Не искам да ти разказвам подробности, но съм била лекар и на двамата. Моите диагнози не се подлагат на съмнение. Ще се наложи да излъжа този път.
Гергана за миг се поколеба. Беше ли редно да лъжат?
- А ако Алекс ни се разсърди? – запита сякаш себе си Морската нимфа.
- Нека долети Юлия, пък после русокосият да се сърди колкото иска. Остави на мене това – погали я по ръката възрастната жена.
После се вгледа в очите ѝ и заяви уверено:
-Не се страхувай. Имаш приятели, които ще ти пазят гърба винаги.
Гергана разбра. Докторката знаеше за случката в спалнята, а може би и повече, отколкото предполагаше. Странни подозрения се появиха в главата ѝ, но ги прогони. Сега не искаше да мисли за смърт.
„Престани да си внушаваш глупости – скара се на себе си. – Просто все още на света има благородни хора.” „Благородните умират рано, казваше баба Сократ. – Така че бъдете егоисти. Колкото по-големи, толкова по-дълголетни.“
Трябваше да помогне на Хензел. Ала усещането за тайните, свързани с докторката и зеленоокия мъж, не я напускаше. Какво значеше: „Кармично сме свързани“?
- Коя от двете ни ще позвъни на Юлия? - попита я Гергана.
- Остави Юлия на мен – усмихна се загадъчно жената. – Ще ѝ разроша перцата здравата.
Докторката излезе навън, а шоколадовата красавица се върна при Алекс. Беше време да режат тортата и децата нетърпеливо се бутаха до масата с лакомства.
Морската нимфа се протегна и мацна глазура по бузата на Алекс, който само това чакаше. Детският център бе открит с най-веселата тортена война. Щеше да бъде запомнена от деца и родители. А Гергана запомни смеха – като светло море, в което можеш да плуваш, и нямаш нужда дори от врата, защото спасението е в самия теб.
Докато разчистваха пораженията, видя влизането на докторката. Въпросителният ѝ поглед бе посрещнат от спокойно кимване. Сложи ръка на сърцето си, а докторката ѝ намигна. За миг Гергана си пожела един ден да бъде силна като нея.
Вятърът облизваше пръсти в останалата торта и се чудеше как ще измие после от сладкото дългата си коса. Беше му хубаво сред малчуганите. Скри се зад една колона и дръпна клоуна за носа. После потърка нос в роклята на Гергана и трепна от мириса, който излъчваше – на роса и цветя. Някаква сладка тъга се разля в душата му и той се промъкна между децата. Там с ангела скачаха и танцуваха, без да ги е грижа за бурята в морето.
Когато вятърът се умори да палува, се сгуши на завет покрай скалата, а морето го гледаше влюбено до сутринта.
Адвокат Петрова проверяваше за пореден път всички документи, прехвърляше цялата налична информация. Нямаше съмнение – Гергана беше нейната наследница.