автор: alidora

Вижте!
Там, край София,
бесилото го няма.
Погълнаха годините
онази черна яма,
в която легна, морна
само тленността,
но той е жив, защото
за другите умря!

Когато ни е трудно,
когато ни е страх,
когато сме напът
да се наметнем с грях,
очите му в портрета -
сякаш ураган:
" Не помните ли, люде,
що е да е срам?!"

Понякога , улисани
във празна суета
забравяме, че робът
е роб и в мисълта.
Апостолът е символ
на дух и свобода
и споменът за него
убива глупостта.

Вижте!
Там, край София,
бесилото го няма,
Но Ботевият гарван
кълве вина голяма:
Достойни ли сме днес
за тази свобода?!
А, той е жив, защото
за другите умря!