автор: lubotran

Както вече знаем, Рок групата "Очуканите Камъни", обявила на Дома своето съществуване, но получи оценка "Незадоволителен среден (3-)" за първия си Концерт. След задълбочен разбор на допуснатите грешки, "Камъните" се подготвили изключително старателно за "Поправката". Датата на явяване обявили за след 10-на дни и тя съмнително съвпадала с Рож- дения ден на Директора г-н Тамбушчиев.

В Столовата се появила Обява която гласяла, че на еди коя си дата.., точно от 20:00 часа, ще се проведе Концерт на Рок групата "Очуканите Камъни" и угоднически се споменавало, че "Събитието се посвещава на Нашия Скъп и Уважаван Директор г-н Тамбушчиев". Следвало напомняне, ползващите слухови апарати да не ги забравят и че ще бъде допускана само Публика в "прилично" облекло. Какво точно се имало впредвид под това не ставало много ясно. Тази неяснота довела по-късно до някои недоразумения, но за това ще стане дума впоследствие.
Г-н Директорът бил уведомен незабавно за съдържанието на Обявата и определено останал доволен. Той не доловил подмазваческата нотка и приел всичко за "чиста монета", казвайки си "Естествено е да бъда обичан и уважаван от моите подопечни. След всичките ми Бащински грижи за тях, какво друго заслужавам?" Дори в изблик на някакви топли "бащински" чувства той се появил лично в Столовата на Рождения си ден и поблагодарил с престорена скромност на обядващите "подопечни" за оказаната Чест. След краткото му слово, те енергично скочили на крака и ръкопляскайки бурно заскандирали, "Да сте ни жив и здрав г-н Тамбушчиев. Да се грижите още дълги години за нас" и други подобни лозунги от този род.
Цялото Представление силно напомняло на отдавна отминалите Партийни Конгреси, когато Делегатите демонстрираха "Народната любов" към не- сменяемия, обичан и уважаван Първи Секретар. А впоследствие той бе арестуван, с "уважение и любов" с явното намерение да бъде хвърлен зад решетките, също с "много уважение и любов" от същите тези Делегати.
"Народна любов" ли? Вятър работа! Но това не е Нашата Тема.
Важното е, че след 10-на дни предстояло нещо действително Значимо, със или без "Народна любов". Самият "Любимец на Народа" разбира се нямало да присъства лично, но щял да изпрати свои Представители, верните си до смърт Органи на реда и Спокойствието, "Гестаповците". Накъде без тях? "Уважение Всекиму, доверие Никому", нали знаете? Особенно, когато се отнася за "подмладени" Стари лъвове и Нежни горски цветя.
И така, Датата за концерта е обявена, Публиката го очаква с нетърпе- ние,"Очуканите Камъни доочукват" последните детайли , и за капак в този "последен момент" Поетът хвърля своята "Бомба".
Само броени дни преди Събитието, той се появил задъхан при музи- кантите и възбудено размахвайки един омачкан лист, започнал несвързано с възбуда да говори. Отначало те чули само отделни изрази като ,"Черешка та на торта", "Гранд финалето", "Перла в корона" и други подобни. Когато се поуспокоил и започнал да говори по-свързано, станало ясно, че е създал "Шедьовър", който превърнат в песен трябва непременно да стане грандиозният завършек на "Концерта на Века", както шеговито вече всички наричали предстоящото Събитие. Неговата безупречна Репутация на Текстописец ги накарала да наострят уши. А щом този безспорен поетичен талант казва, че това ще бъде "Гранд финалето" на Концерта, то думата му била Закон. Поетът никога не хвърлял думите си на вятъра. Сериозен човек. Уважаван Човек.
Неофициалният лидер на формацията, Гошо Хубавеца разтворил с треперещи от вълнение пръсти посмачкания лист и зачел "Старците сме като ято...и тъй нататък". Но, пренебрежителното "т.н." не подхожда в дадения случай. От тези стихове било писано да се роди бъдещият "Химн на Дома", толкова любим и популярен, че след Концерта Стари лъвове и Нежни цветя си го тананикали постоянно и подскачали с приповдигнато настроение по цял ден. Някои даже го припявали (бънавайки) на сън, което смущавало покоя на съжителите им, но това били изолирани случаи.
Ако понякога и Вас ви налегне лошо настроение, опитайте да го подобрите, тананикайки си като тях. От опит глава не боли, нали?.
По тази причина, вместо баналното " т.н.", ето и пълният текст:

"Старците сме като ято"

И в последните си дни,
ний все пак не сме сами
А събрани сме във ято
Братя в братството крилато.
И готови сме за път
този път, този път
ний готови сме за път.

Старците сме като ято
отправило се към Безкрая
някои отиват в Ада
другите ги чака Рая
Ада, Рая все е тая
ний летиме към Безкрая
За какво ни е Безкрая
аз не зная, аз не знам
Може после да се кая
аз не зная, аз не знам
но посоката е тая
затова летим на там
затова летим на там
А и пита ли ни някой
искаме ли или не
Хайде старци, туй е пътя
Хайде махайте с криле
Хайде махайте с криле
(и по-живо,че път ни чака, ей)
Дружно махайки с криле
искаме ли или не
ний летиме към Безкрая
Ада, Рая все е тая
ний летиме към Безкрая
Някои по-слаби птици
напускат нашите редици
И нормално е така
Но докато има сили
ний ще махаме с крила
ний ще махаме с крила
Дружно махайки с криле
искаме ли или не
ний се носим към Безкрая
Ада, Рая все е тая
Ний се носим към Безкрая ..... "

Ай,ай,ай,ай,ай,ай,айя,яяя
Га,га,га,га,га,га,гаааа...
След като привършил с четенето, Гошо дал малко време на себе си и Колегите, да осмислят чутото. След третия прочит вече било Решено, че това ще е Лириката на "Гранд Финалето". Работата по Музикалната част на това Финале започнала Моментално. С нея се заели Композиторите Кърт и Гошо Хубавеца. Първоначално възникнал спор помежду им за тоналността на песента, минорна или мажорна? Меланхоличният по природа Кърт виждал само тъжната страна в тези стихове:
"Старци в края на жизнения си път се отправили към някакъв Безкрай, който по всяка вероятност щял да е и техния край", определено изискващ минорен тон на мелодията.
По вятърничавият, оптимистично настроен Гошо имал коренно различен прочит. За него тук ставало дума за "Група Сродни души отправили се към някакъв неопределен Безкрай. Защо не, това Ято да не полети и кацне някъде на Южното Черноморие и да се повесели здравата там. Той знаел как.
"Гларусът не е ли птица? Какво като е поостаряла? За Ято стари, запазени Гларуси все ще се намери нещо по морето"- спорел разпалено той.
Такова тълкуване на лириките безспорно изисквало оптимистична, жизнерадостна Мажорна тоналност. И след получената подкрепа от другите два Члена на Групата споделящит неговите "по-розови възгледи за Живота", въпросът с тоналността бил решен. Бодър и оптимистичен тон в Ла мажор щял да бъде водещ.
"Така де, стига Песимизъм! Малко ли ни е мачкал Животът?"- съгласили се почти единодушно Музикантите.
Поетът не взел участие в тези спорове. В стиховете си той бе казал каквото е имал да каже и оттам нататък щедро предоставял Правото на всеки да ги тълкува както пожелае.
С изгладени спорове между Композиторите, Музикалната част на песента заела само два дни, в които била избистрена и доуточнена мелодията.Текст и мелодия се съчетали идеално.
Бъдещият "Химн на Дома" бил Роден и готов за представяне на взискателната публика. Оставащите броени дни до Знаменателната дата, изминали неусетно в Репетиции и Доработки главно на музикалната част.
И ето, дългоочаквания Рожден ден на "Любимия и Уважаван" Директор настъпил. Точно в 20:00 часа групата "Очуканите Камъни" се появила на сцената в Столовата, посрещната с бурни овации от очакващата много, изключително много от тях Публика. Концертът започнал с кратко индивидуално представяне на всеки "Очукан Камък".
Пръв се проявил Хубавеца, нахлупил ниско обичайната си бейзболна шапка и с неразделните си черни очила, поприкриващи обезобразеното му някога приятно лице. Той изпълнил едно силно впечатляващо "Соло" на електрическата си китара, поклонил се и посочил с ръка Кърт
Неговата Бас китара изстенала и плачейки сърцераздирателно проронила през сълзи нещо от рода: "Здравейте пичове! Обичаме ви!".
Трети се проявил Шопен, седнал зад пианото се представил с няколко виртуозни "откоса", движейки с неимоверна бързина и умение пръсти по клавишите. Ако Световните сцени биха имали възможност да видят и чуят само тази "мостра" от неговия талант, те несъмнено щяха да си заскубят косите викайки: "Какъв пианист сме изпуснали? Каква непростима грешка сторихме?" Но, пропуснали този шанс те останали в неведение по този въпрос.
След краткото изпълнение, Шопен се изправил и представил последния от групата. Ринго, седнал зад любимите си инструменти и с емблематичната си "обезоръжаваща" усмивка смаял публиката с Водопад от ударни съчетания, които "излял" щедро върху нея.
Едно убедително начало, но всичко тепърва започвало.
След индивидуалното представяне дошло време за истинския "рок енд рол". Още Първата песен убедила публиката, че това не са предишните "Очукани Камъни". Някой дори би казал, че вече името "Очуканите диаманти" би им подхождало повече от "някакви си камъни". Толкова прецизни и шлифовани били техните изпълнения. Песен след песен те демонстрирали на какво са способни и колко много са успели да израстнат като Рок група. Настоящото Шоу по нищо не отстъпвало на Концерти, изнасяни от Световни звезди в тази област. И то в най-добрите им времена. Публиката се отблагодарявала с бурни аплодисменти и припяване, съпроводено с размахване на ръце. Море от ръце, люшкащи се като вълни.
И когато оставали не повече от 40-ина минути до Вечерния час, "Гранд Финалето" най-после можело да започне. Предстояло да бъде изпълнена и Последната песен на Концерта. До този момент един успешен и запомнящ се Спектакъл, но трудно да бъде определен като "Концерт на Века". Това се променило когато прозвучали първите акорди на "Старците сме като ято". Водещия вокалист Хубавеца излязъл малко напред и запял, произнасяйки високо и ясно всяка дума от текста. Скрит зад черните си очила и ниско нахлупената бейзболна шапка, той пеел с една особена топлина и чувство в гласа. Публиката затихнала, покорена от този "Рок славей". Да му се ненадява човек на дъртия Гларус. Каква промяна! Каква Метаморфоза!
За Кърт била определена подкрепяща роля, тъй като характерните за него изпълнени с мъка и страдание вопли нямали място в тази оптимистична песен. Свирейки на Бас китарата си, той поддържал водещия вокалист прочувствено повторяйки рефрена "Ада Рая все е тая, ний летиме към Безкрая". Тръскайки по стар навик оределите си вече някога дълги руси коси, все така вдигал и държащ китарата високо над главата си по характерният само за него незабравим начин той наелектризирал Публката до краен предел.
Шопен и Ринго също били на "космическо" ниво, творейки чудеса със своите Музикални инструменти. Настъпил Звездният час на "Очуканите камъни". Нямало ни най-малко съмнение в това. Ето какво значи Талант, Пълна отдаденост на делото, стотици часове Къртовски труд. И сега те берели плодовете на всичко това. Явно си бе струвало усилията и жертвите. Те доволно се усмихвали, особено Ринго "пуснал" отново своята характерна "обезоражаваща" усмивка. Няколко Нежни цветя не могли да останат равнодушни на това. Когато последните звуци на песента заглъхнали, настанала Гробна тишина. Публиката мълчала зашеметена от току-що преживяното. Трябвали й поне пет минути за да се посъвземе. И когато "Камъните" се канели вече да събират инструментите, бурята се разразила. Стари лъвове и Нежни цветя започнали неистово да аплодират и викат:
"Още, искаме още" и други крясъци все в този дух.
Групата се принудила да излезе на Бис, защото рискувала да бъде разкъсана от гладната за още музика Публика. При второто изпълнение тя вече мощно припявала. Припевът им с тътен се блъскал като прииждаща вълна в стените на Столовата и се завръщал като ехо. Това още повече подсилвало общия ефект. След второто си изпълнение тази песен естествено вече заела своето Заслужено място като "Химн на Дома". Не били нужни Формалности като Гласуване, обявяване на Резултати от тях и други. От този момент всички вече били наясно, че "Дом №3" има свой химн и това е "Старците сме като ято".
Принудена от нестихващите овации и настояване, Групата изпълнила за трети път вече новокоронования Химн. И тук превъзбудата си казала думата. Излезлизайки на бис за трети пореден път и изпадали в някакъв транс изпълнители, се раздавали безрезервно. Публиката припяваща мощно, размахваща ръце имитирайки летящо ято и свиреща неистово с уста беснеела. Един Стар лъв, почувствал, че нещо го гори отвътре, спонтанно разкъсал ризата си и я размахал над главата си. Две Нежни цветя, увлечени от заразителния му пример, също се "освободили" спонтанно от горните си дрешки размахвайки ги в някакви наподобаващи крилата на летяща птица движения. И тук вече Публиката попрекалила с емоциите. В случая било извършено волно или неволно Нарушение на т.3 от Правилника, недвусмислено гласялаща, "В Дома се Забранява Неприлично облекло,както и излагане на показ частично или на цяло голо тяло!!!Нарушителите подлежат на Наказание".
"Гестаповците" реагирали моментално. Един от тях изтичал до Електрическото табло и дръпнал шалтера. Във внезапно настъпилата тъмнина, песен и пригласяния секнали моментално, а скоро след тях и последните звуци от клавирни и ударни инструменти. За 4-5 минути се възцарила Гробна тишина. Тъмнина и тишина. Каква зловеща комбинация по време на Концерт, прекъснат така внезапно с едно дръпване на Електрически шалтер. Но понякога такива действия се налагат, за да се предотврати нещо по-лошо.
След около 10-на минути Публиката бавно започнала да се посъвзема от шокиращата промяна. Силната музика и Екзалтираното настроение, заменени внезапно с гробнаТъмнина и Тишина.
Убеждавайки се, че редът е установен отново, "Гестаповците" възстановили електрозахранването. Нарушителите на т.3, наметнати с по една покривка, прикриваща "голотиите" им били изведени от Столовата. Тях ги очаквала нелицеприятна среща с Директора и неговият "змийски" поглед и последващо понасяне на полагащите им се Наказания за необмислената постъпка. На другите било разрешено да продължат още 7-8 минути до настъпване на Вечерния час, ала Духът на "Концерта на Века" вече го нямало. Той се бе изпарил безвъзвратно, стрхливо подвил опашка и позорно избягал. Такива са Духовете, уплашиш ги малко няма да ги видиш повече. Говорим за добрите Духове (те са по-чувствителните и непонасящи стреса).
Музикантите претупали Химна, но вече липсвали припявания, махания с ръце и други изяви от страна на Публиката. "Гранд Финалето, Черешката и Перлата" на Вечерта останали преди Момента, в който шалтера бил "дръпнат". Въпреки помрачения завършек, този Концерт бил и все още е един Безспорен успех и с изключение на последните си минути можел с право да бъде наречен "Концерта на Века".
Докато изтощената от Емоции и Преживявания Публика се отправяла към "Бърлоги и Покои," тананикайки си новия Химн, то "Работния ден" на Учения тепърва започвал. На него му предстояли Замервания на Биологични параметри, Правене на Обобщения и изводи и Нанасяне на резултатите в съответните Графи в Книжата му.
В процеса на тези Изследвания, той установил, че след това Рок събитие, клетките на Обектите се съживили, усилено се делели и подмладявали. Резултатите били сходни с тези на получените след Театралната постановка, посветена на Любовта. Тогава дори му се сторило, че някои от по-чувствителните и емоционални клетки, разчуствани се просълзяват, но поради микроскопичните им размери, той не можел Научно да докаже това. Необходим му бил изключително скъп и мощен Електронен микроскоп, а той работел по "икономически причини" предимно и само с подръчни средтва.
"Евтиното си е евтино и не струва в сравнение със скъпото"- направил извод той. Но това не го записал в бумагите си, защото било известно на всички и не можело да мине за Откритие.
След Рок концерта най-чувствителните му Подслушвателни уреди доловили дори нещо като тананикане, напомнящо мелодията на Химна. Дали тези "малки дяволи", клетките могат и да пеят? Това бил един много интригуващ въпрос. Но отново, за да може научно да докаже това, му били необходими Устройства от много по-висок клас. А с тях разполагат само Организации като ЦРУ, МИ6 и ФСБ, които "егоистично" не ги споделят с трети страни.
"Жалко, много жалко! Каква загуба за Човечеството?"- си казал с тежка въздишка той.
И да въздишаш и да не въздишаш Братко, това е!
Разочарован, че не може да направи запис на "Песента на Клетката" върху твърд носител, Ученият бил принуден да впише новите си Открития в Графа "Предположения и Хипотези". А така му се искало да ги нанесе в по-горната Графа озаглавена "Еврика!", открития доказани с научни средства" и щедро да ги подари на Човечеството.
Примирил се "по философски" с Реалността и все още леко огорчен, той най-сетне си легнал напълно изтощен на протрития диван в Лабораторията, заспивайки моментално.

А ние, Автор и Читатели? И за нас дойде време тананикайки си Химна на Дома, да се разделим, пожелавайки си нови срещи на страниците на в. "Старческо Дело".