автор: snejenbor

Заръси го с дни...че и с нощи проклетия сняг
и скова в лед реката чак до там...до румънския бряг..
А горките премръзнали птички с прегракнало гърло
репетират в трактакт.... да секне най- сетне кучия студ
и някой с душа....донякъде луд да ръсне зрънца

да залъжат за малко поне и глада.
С бастунчето стария тръска глава... с укор мърмори
взрял се в снега....Тъй бял е и чист!. Напролет с капчука
дано да изчисти светът от боклука....да няма раздори
сплетни и войни ...злото завинаги да заличи!