автор: lubotran

Изучаван Обект №4 или вторият Обитател на Стая №2 в Бърлогата на Старите лъвове бе друг Музикант. На пръв поглед бе една случайност двама от най-популярните Рок звезди в Дома, да обитават една и съща стая. Но като знаем вече, че една "Странна ръка" се разпорежда тук и там, може с Голяма степен на увереност да твърдим, че и тук не става въпрос за някакво съвпадение.

След като Ученият положи "Шапката" със сензорите върху олисяващата глава на Kurt и първите Кадри от неговият живот се появиха със силни смущения на Екрана на Главния компютър, стана ясно, че този филм ще бъде с много лошо качество и с неголяма дълготрайност. Причината бе, че в миналото Обект №4 е злоупотребявал системно с алкохол и опиати, в резултат на което части от мозъка му, съхраняващи спомените (така наре- чените центрове на паметта) бяха силно повредени и трудни за разчитане. Използването на по-чувствителни Сензори и по-мощен разчитащ Софтуер също не успяваха да подобрят съществено качеството на Филма. Наложи се използване на множество предположения, за да се попълнят празнотите в информацията за неговия живот.
Роден с името Кирчо, малкият бе останал от ранна възраст без Родители. Неясното изображение на екрана не даваше задоволителено обяснение за причината. Можеше само да се предполага, че или е имало някакъв трагичен Инцидент, или просто се касае за Безотговорни родители, които са се разделили и са зарязали малкия Кирчо на грижите на Баба и Дядо. Може също да се предполага, че тази липса на Родители бе изиграла своята травмираща роля върху хлапето. Представете си как малкият Кирчо се пита учудено "Защо другите деца имат Мама и Татко, а аз само Баба и Дядо?" И не получил задоволителен отговор на този справедлив детски въпрос, той се затваря в себе си. Изпада в меланхолия и младата му Душа се изпълва с тъга и страдание. Измъчен и страдащ, Кирчо обаче успял да намери отрано Отдушник за мъката си. Този спасителен за психиката му Отдушник се явила Музиката. Постоянно тананикайки си подобни на стенания тъжни мелодии той правел движения, имитиращи свирене на въображаема китара, слушайки поиздрасканите плочи на Дядовия си грамофон.
"Ех, само да имах истинска китара!" - мечтаел той.
Бабата и Дядото, забелязали неговите увлечения и понеже искали да зарадват вечно тъжния си Внук, решили да пожертват няколко пенсии. За Нова Година Кирчо получил като подарък една доста сносна китара. Очите му за първи път радостно проблеснали, той се вкопчил в музикалния инструмент и никога повече не го пуснал. Започнал денонощно самоубочение и всичко му се отдало с лекота. В резултат на това, бързият му напредък не останал незабелязан от околните. Пръстите му, движещи се уверено по грифа в съчетание със стенещите звуци на приятния му дрезгав глас, много напомняли на слушащите го за една Световноизвестна рок звезда. Дългите му руси коси и постоянният тъжен и меланхоличен вид затвърдили още повече новото му прозвище. Оттогава той престанал да бъде наричан Кирчо. За всички, които го познават той станал просто Kurt Cobain и продължава да носи това прозвище и до днес.
Славата му се разнесла из Гимназията и бил "удостоен" с престижната поканата да стане Китарист и Вокалист в училищната Рок група "Разбитите сърца" (съставена от вечни Повтарячи и отявлени Хулигани). Името на групата най-вероятно се дължало на обстоятелството, че никоя порядъчна съученичка не желаела да влиза в каквито и да е взаимоотношения с тези Рок хулигани. Да не говорим пък за"романтични" такива. Те от своя страна приемали отхвърлянето на любовните им овертюри като пряко посегателство към сърцата си, които вече чувствали като "абсолютно и безвъзвратно разбити".
Събирането на Кърт с "Разбитите сърца", меко казано не се отразило положително на неговото развитие. Никак даже, защото техните т.нар. репетиции били кратки по времетраене, но затова пък запоите след тях дълги и саморазрушителни за крехкият в душевно отношение младеж. Вечно търсеща утеха, изстрадалата му душа постепенно заменила Музиката с друг "отдушник", с вредните за всеки ученик пристрастия към Цигарите и Алкохола. За да задоволява апетита на новите си "отдушници", на младия Кърт му се налагало да краде от "тънките" портмонета на Баба и Дядо. Започнали скандали, разправии и срамни сцени. Положението станало нетърпимо и за двете страни. Ето защо и заминаването за Казармата на току що завършилият Гимназия и вече тръгнал по лошия път младеж било посрещнато с истинско облегчение от всички участници в Семейната драма. Дядото гледал намръщено и студено, а Бабата ронела сълзи, изпращайки вечно тъжният си блуден Внук да служи на Родината. Те разбирали много добре, че едва ли ще го видят повече някога. Тъжен завършек на едно тъжно Детство и Юношество на едно тъжно и меланхолично, иначе нелошо Момче.
Избутал Казармата и отзовал се в "Цивилизацията", без средства, професия и кой знае какви перспективи пред себе си, на Кърт се наложило да се завърне към Музиката. Така започнали гастролите и участията му като Китарист и Вокалист в различни Ресторантски оркестри и музикални Групи. На тези "работни места" благодарността на пияната публика се изразявала в почерпки с алкохолни напитки и ето ти неусетно лошите навици научени от "Разбитите сърца" се завърнали.
Въпреки, че се клатушкал пиян по ресторантските сцени, изпълненията му ставали все по-добри и покъртителни. Особенно, когато пеел някое "парче" от репертоара на американската група на известния си съименник. Тръскащите се потни руси коси, стенанията и виковете за "помощ и пощада", изплаквани с дрезгавият му глас просто поразявали посетителите на ресторантите. Те се пренасяли временно на въображаем концерт на "Нирвана", забравяйки че са дошли само да пийнат и вечерят. Алкохолът под формата на "благодарност" от екзалтираната публика се леел като река. Река, в която Кърт "плувал" всяка Божа вечер, давейки в нея хроничната си мъка.
Приликата с "Оригинала" ставала все по-поразителна, както в Изпълненията му, така и в саморазрушителния му Начин на живот. Вечно пиян и замътен, с постоянно висяща от ъгалчето на устата му цигара той тревожел познатите си. Затова когато се разчуло, че "Оригиналът" се е самоубил в Америка, всички негови колеги и почитатели сериозно се притеснили, че и техният Кърт може да последва трагичната съдба на "Кръстника" си. И може би опасенията им биха били действително основателни, ако не съществувал тогава един специфичен наш роден, "социалистически" фактор който спасил българският Kurt Cobain. По онова "Тоталитарно" време в България липсвали каквито и да било наркотици които да разрушават човещката психика до степен на умопомрачение и довеждащи го до самоубийство. Народната милиция, вършеща си съвестно работата в това отношение спасявала от самите тях по-лабилните Младежи и Граждани от подобни пагубни навици и Изкушения.
"Дрога ли? Няма Дроги! Никакви! Харесва ли ви или не, тук е Социализъм и това е положението! Който иска да се разлага, да бяга на Запад!"- такава била Директивата и тя се спазвала безкомпромисно. Лош бил Соц.-ът, а!
И така българският Кurt оцелява, пощаден временно от Опиатите, той обаче оставал силно зависим от Алкохола, който съсипвал неумолимо здравето и музикалната му кариера. Налагало му се често да сменя групите, защото попрекалил с чашките, понякога падал по сцените и Управителите на заведенията му съобщавали безцеремонно, че не се нуждаят повече от музикалните му таланти. Така пропадайки все по-надълбоко, той доживявл срива на Социализма и настъпването на "сияйната" Свобода и Демокрация.
"Настанили" се в "Новоосвободена" България, те дошли придружени от постоянните си спътници, такива като Безработицата, Проститутките, Безнаказаните престъпления и разбира се Наркотиците. Опиатите вече били навсякъде и достъпни за всеки желаещ да ги опита. Кърт бил един от първите им "дегустатори". Така той заменил отново Отдушника на перманентната си мъка и меланхолия. Този път Алкохола и Музиката отстъпили място на нещо по-силно и разрушаващо личността, Наркотичните "стимуланти".
Но за да набавя средствата за Новото си увлечение, трябвали постоянни доходи, а той можел само да свири и пее. Нашият "щурец" не умеел нищо друго. Той продължил да гастролира в различни Ресторантски групи, но новата му зависимост правела търпението на Работодателите му все "по-тънко и тънко". По-тънко и от най-тънката струна на неговата китара и съвсем не толкова здраво. Все по-често късайки се, то се изразявало в яростни викове от страна на Управителите "Въъън, жалък наркоман такъв! Да не съм те видял повече тук, Отрепка такава...!"
Изпадайки стремително, или по-точно, търкаляйки се неудържимо надолу по професионалната стълба, той най-после стигнал и до последното си Работно място. Дъното в музикалната професия. Станал член на "Оркестър за Сватби и Погребения". Докато Погребенията се понасяли някак си, то Сватбите били истинско изпитание за чувствителната му душа на трубадур. Там пияните Сватбари имали неприятния навик да лепят наплюнчени банкноти по челата на музикантите. Колегите му били все "Стари кучета" и волю, неволю приспособили се от безизходица, търпели тази позорна практика. Но чувствителният Кърт не могъл. Още на втората Сватба, когато пиян бай Ганьо се приближил с дебела пачка банкноти и започнал да ги плюнчи с намерение да ги лепи по челото на Кърт, той ясно осъзнал, че за нищо на света не би могъл да понесе такова кощунство и омерзение. Откачайки китарата от рамото си той заплашително замахнал към пияния Сватбар. Последният първоначално се стъписал, ала бързо се съвзел от шока и моментално изтрезнявайки побягва със светкавична скорост на някъде. Скоро обаче се завръща придружен от голяма група разярени , порядъчно пияни свадбари която предвождал като Подкрепление и се завихрила една патаклам, не е много за разправяне.... Започналото като весело сватбено тържество събитие се превърнало в кървава битка между две неравностойни по численост и количество погълнат алкохол групи. Тези на Празнуващите и Музикантите. За щастие на вторите не се стигнало до сериозни, фатални наранявания и поражения, а се разминали само с по някоя синина или счупен зъб. (Кажи, речи разминали се само с Уплаха както се казва.) Но последствията за Кърт били по-сериозни. Освен че загубил няколко зъба, той останал и без място в Оркестъра за свадби и погребения. А това наистина бил последния вагон на който се бе качил по милост или чудо.
След този инцидент, Кърт разбрал, че неговата Музикална кариера е окончателно приключила. Нелоша кариера, със своите добри и лоши моменти, като всяка друга. Но тези негови Отдушници на мъката, тези проклети зависимости бяха унищожили всичко.
"Но какво да се прави? Станалото станало!"- Промърморил философски Кърт, запалвайки си намереният на тротоара "генералски" фас.
Така останал без работа и доходи, само със скъпоструващата си Зависимост, той бил принуден да заживее на Улицата. Там, седящ на някой ъгъл с празна чашка от кафе пред себе си и подрънкващ на очуканата вече китара, той прекарвал дните си в просия. До него лежал последният му верен Музикален фен, един стар, бездомен Пес, който слушайки подрънкването, примигвал меланхонично с очи и сякаш подканял минувачите, "За Бога хора, помогнете! Гладни сме".
Минувачите обаче се оказвали не чак толкова добри и щедри и приходите от просията били мизерни. Това имало и своята положителна страна. Лишен от средства, Кърт се освободил веднъж и завинаги от лошите си зависимости стрктно по "икономически причини". Дилърите не се занимавали с "благотворителност" и доста грубичко отрязали хленчещият за "разбиране" Кърт - "Нема пари, нема дрога! Бегай оттука бе, Келеш!"
И стенало чудото. Келешът, от заклет, неспасяем наркоман изведнъж се превърнал в порядъчен Въздаржател. Ето на какво е способна "Икономическата" принуда!
Когато понякога посещавал един Приют, за да пренощува през студените зимни нощи, един фен на "Нирвана", работещ там, съзирайки огромната прилика между Скитника и своя Кумир решил да му помогне. Той обяснил на Кърт, че по възраст и окаяно финансово и здравословно състояние покрива изискванията, необходими за да кандидаства в Старчески дом. Даже попълнил от негово име съответната Молба, посочвайки адреса на Приюта за "кореспонденция" и я изпратил където трябва.
Да не повярва човек, че се намират още добри и състрадателни хора. В нашето Съвремие такова нещо звучит малко като измишльотина и фантасмагория, но ако искате вярвайте, ако не искате не вярвайте. Ваша работа. Каквото трябвало да се случи се случило.
Историята на Кърт продължава. Именно на тази Молба попаднала "Странната ръка", ровейки в търсене на Музикални изпълнители за Новооткриващият се "Старчески Дом №3", нейният загадъчен Проект. Проект, в който и никому ненужният доскоро Кърт се превърнал изведнъж в много "нужен и необходим" и така заел свото достойно място в него.
Получил своя билет за "Острова на Спасението", още неповярвал напълно в щастливия обрат на събитията, Кърт се сбогувал със стария си четириног Приятел, Колега и Партньор в просията. После с бавни стъпки се запътил към новата си Обител "Старчески Дом №3" като по пътя си обещал, че първата му работа като се настани там, ще е да вземе един дълъг, дъъълъг топъл, тооопъл душ. Премръзналото му тяло потръпнало в предчувствие на предстоящото удоволствие.
Да оставим вечно тъжният, меланхоличен и здравата презмръзнал Музикант да се изкъпе и постопли, а вие драги читатели очаквайте следващата Серия 15 в новия брой на в."Старческо Дело"!