автор: se4ivotonasekirata

Търкаляше се прасето в кочината си и колкото повече се търкаляше по-хубаво му ставаше. Не си знаеше породата, но това не го бъркаше да държи на своето аз. Източно-балканска свиня му викаха, но му се щеше да е така рядко срещаната порода куне-куне.
Тъкмо британската телевизионна водеща Джонатан Рос ще си го купи. Тя си пада по тази порода пък и прасето си обичаше изявите дори и тук в кочината. Нямаше значение колко братя и сестри ще го гледат. То беше адски изобретателно, чак мехура му се пукаше от кеф. Но за какво му е този мехур-очите, очите му бяха по-важните. Били свински! Каквито и да са, но са червени и на фона на черната кал, с която беше покрито блестяха, като две червени мъниста.
Прасето вършеше толкова свински неща, че му беше омръзнало да чува ругатни по свой адрес. Грухтеше и се правеше, че не чува. Вършеше си свинските неща необезпокоявано от никой. Беше му хубаво. Не можеше да се оплаче. Стопанката му носеше редовно храна, почистваше редовно кочината, но нещо му липсваше. Самото напрягане да се опитва да мисли го изморяваше, затова я караше по лестния начин. Яде, търкаля се така, както само то можеше и спеше. Сънят му бещи свински, какъвто му бе и животът. Беше видяло какво стана с неговите братя и сестри. Знаеше, че и неговото е неизбежно само дето не се досещаше защо още не са го приклали. Имаше килограмите, които му тежаха, имаше ги и хората за софрата. Прасето си очакваше съдбата, но въпреки всичко с всеки изминат ден животът му ставаше все по-мил и по-скъп.
Свински живот или живот на свиня-все тая, но прасето гледаше на нещата не точно по свински. Знаеше, усещаше, че всичко около него е много по-свинско и то просто бе перлата в този свински живот. Но тази сутрин нещата не бяха като всяка друга сутрин. Стопанката не му донесе храна. Чуваха се много гласове откъм къщата. Неспокойно му беше. Каквото и да става едва ли точно днес ще го заколят, но все пак знае ли се. Започна да грухти по силно и излизаше така, че грухти, защото е гладно, но то си знаеше, че не е затова. Беше вече
сигурно, че днес денят му ще е последен от свинския му живот. Бутна с муцуна вратата на кочината и като никога тя се отвори. Разтича се из двора, подгониха го деца, доста деца непознати за него. Успя да види с малките си червени очички големи черни коли в двора. Изплаши се и не му беше до гоненица. Така или иначе нямаше къде да бяга външната голяма порта беше затворена. Реши
да се скрие. Така и така ще се умира, но поне не искаше да е храна за тези чужди хора. Не ги видя всичките. Само един от тях видя и му беше достатъчно-едър, широкоплещест с голяма, гола глава.
Прасето се спря за миг пред него и впери червените си очички в човешките. Нищо. Гледаха пусто и мъртвешки. Нямаше страх, радост, нищо в погледа на човека. Не помръдна от там, а беше и гладно. После...нищо. Дойдоха няколко още като този човек и го хванаха. Привързаха го за вратата на кочината. Май заради него я бяха свалили, а преди това не заключили. Последното, което прасето видя бяха много хора над него и всичките едри, потни с ококорени очи. Не видя ножа. Квичеше колкото сила имаше, но хората си разговаряха спокойно и...толкоз. Като че ли никой не го чуваше. В миг всичко утихна и потъна в мрак. Пренесе се в друг свят-различен.

автор: Анита Христова Трифонова