автор: poligraf

Оголен нерв е всякаква неправда,
стояла в карцера на съвестта,
стърчащ над другите го чака брадва,
за мазния не е почтеността.

Мерзко е да пречиш и да спъваш
пред теб човека със едни гърди,
талантът скъпо несъмнено струва,
завистта, където и да е смърди.

Високите дървета си приличат
по туй, че бурите не ги щадят,
ниските доволно коленичат,
не е за тях на светлото честта.

Великото не е мечта за всеки,
по воля с хвърлен зар не идва то,
стъпало и урок е всяка болка
по стълбицата на човечността.