автор: lubotran

За тази Серия не приготвяйте пуканки, защото Кинопрожекции няма да има. Тук Авторът ще се опита да вкара своите читатели през Задния вход на "Затворен обект №3", за да присъстват като неканени гости на един изключителен Театрален спектакъл посветен на нейно Величество Любовта.


За тази цел разбира се трябваше да бъдат решени някои Технически подробности.
Авторът, който беше стар Приятел с Учения и през годините си бяха разменяли приятелски услуги, го помоли за неговото Техническо съдействие. Добрият Учен се съгласи с готовност да помогне и предостави за временно ползване (и напълно безплатно) за Автора и Читателите му няколко "Чувала Невидимеца" комбинирани с допълнителни "Телепортиращи във времето устройства". Това допълнително устройство позволяваше пътешествия както в Миналото, така в Бъдещето, според желанието на "Негово величество Клиента". Раздавайки Чувалчетата и Устройствата за телепортиране на Вас, Читателите си, Авторът Ви моли да ги ползвате внимателно и изрично Ви предупреждава да се държите прилично и да не вдигате много шум. Ръката на местното "Гестапо" е тежка и той не иска да рискува провал на цялата Операция. Чувалчетата са вече "облечени", Устройствата нагласени на онази Тържествена дата от миналото, когато бе открит "Старчески Дом №3". Ако си спомняте, това е било някъде в годините от "царуването" на Жан Виденов.
Ето ни и нас, напълно незабележими сред тълпата от Новодомци и официални лица, участващи в церемонията по откриването. И в тази тълпа, в тази блъсканица на тела, погледите на нашите нови познайници, Недялка и Прокоп се срещат за първи път. И се ражда Чудото. От цялото събрало се множество, Недялка съзира ясно само един Обект, един дребен, попрегърбен Старец с деликатно телосложение. Пълна противоположност на нейните предишни "идеали" за Мъж, все едри и груби екземпляри като "Неандерталеца" и "Глигана". Когато погледите им се срещат, забелязвайки как някакъв лъч просветва помежду им, тя мило му се усмихва. Срещата на погледите им има същия поразяващ ефект и върху стоящия в другия край на Столовата дребен Старец. Тази крехка, понакуцваща Старица с осакатена лява ръчица привлича погледа му като магнит. Той разбира се не може да си обясни защо. Тя също се отличава коренно от бившите му съпруги, все дългокраки, едрогърдести секс бомби с хищни физиономии. За него Тя просто излъчва някакво странно сияние. Той не знае нищо за нейното минало, за това как с осакатената ръка се е опитвала да предпази лицето си от някакъв разбеснял се Глиган. Той не знае никакви подробности, как е окуцяла или защо нейният нос е леко сплескан, като на Боксов ветеран. В този момент него не го интересува нищо подобно. Той просто усеща една странна слабост в краката си, които без да разбере как и защо го отвеждат до нея. Преодолял вродената си Плахост и Стеснителност, усмихвайки се кротко, той тихичко й се представя: "Здравейте, казвам се Прокоп".
Две дълбоки тъжни сини очи го поглеждат мило и забравила дългогодишния си страх от мъжете, тя отвръща простичко, "Приятно ми е, Недялка". И след това кратко запознанство, без да губят нито миг повече, те се хващат за ръце, за да не се пуснат никога повече. Така Недялка и Прокоп се превърнаха в неразделна двойка, не някъде край Неврокоп (както се пееше в старата Студентска песен), а на "Острова на Спасението", този новооткрит Оазис за нежни души, където те моментално се почувстваха като у дома си.
Като казваме не се пуснаха повече, това е малко относително и Образно описание. Настъпването на Вечерният час, точно в 22:30 Софийско време ги принуждаваше да се пуснат временно и с огромно нежелание да се отправят към определените им от Правилника Места за нощуване. Прокоп повличаше крак към "Бърлогата на лъвовете", а Недялка към Покоите на "Нежните горски цветя". Но те с надежда очакваха настъпването на Новия ден, когато Желязната завеса биваше отключвана и тези влюбени души можеха отново да се съберат и хванат за ръце. И така до следващия Вечерен час точно в 22:30...
Тук трябва да отбележим, че връзката им бе изключително Чисто духовна. Както някои я наричат - "Платоническа Любов". (Дали има нещо общо с Платон-Историята мълчи). Прокоп, мачкан прекалено дълго от хищни Вълчици-Секс бомби бе получил отвращение от физическите контакти със жени. А Недялка отдавна се бе преситила от "мъжките ласки" на Неандерталци и Глигани. Така че тези Двамата се бяха събрали по съвсем друга причина. Те имаха нужда от Душевната връзка (между мъжа и жената) и тази кой знае защо наречена "Платоническа" любов задоволяваше идеално техните романтични потребности.
Те можеха да седят заедно по цял ден, гледайки се нежно в очите улисани в разговори за Литература, Поезия и Музика. Разказваха си истории от изминалия си Живот. Тъжни истории, но когато ги споделяха един на друг, те търсеха Комичната страна на нещата и открили я, дружно се смееха. Например дълго и искрено се смяха, когато Недялка разказа за Лихваря и заплахите му с Биячите. Нея, да я плаши с някакви жалки Биячи? Как да не се "скъсаш" от смях? Или когато Прокоп спомена за Бракоразводните си дела, описващ с подробности как побеснялата Хищница му крещяла в лицето, че е Мухльо и Нищожество, а той с облегчение си мислел, че Свободата е близо и как най-после ще се отърве от това Противно създание.
Дааа, имаше за какво да се посмее човек на тези Истории. И те наистина с удоволствие можеха да се шегуват и смеят по цял ден, хванати здраво за ръце.
Ромео и Жулиета, както започнаха да ги наричат всички, не бяха единствената влюбена двойка в Дома. Имаше и други двойки намерили общ език помежду си, но тяхната Любов се отличаваше със своята Чистота и Дълбочина. Когато бяха заедно, около тях се излъчваше нещо като сияние. Другите Обитатели го забелязваха и затова само те можеха да бъдат Ромео и Жулиета. Само те и никои други!
Затова когато по-късно един Стар лъв прояви своя талант на театрален Режисьор, той избра именно пиесата "Ромео и Жулиета" като първа постановка за местната сцена в Столовата.
Темата за Любовта е Стара, Безсмъртна тема вълнувала хората от векове. Много Автори са се опитвали да я описват в художестени произведения, пиеси, филми и какви ли не други форми на творческа изява. Затова и светът е виждал какви ли не варианти и интерпретации на "Ромео и Жулиета"-някои от тях дълбоки и трогателни, други направо безобразен лигав кич (За съжаление преобладавпщо са вторите)
За Нашия Режисьор нещата бяха пределно ясни. Той имаше пред себе си Истинските влюбени, а не някакви Актьори, опитващи се да пресъздават това възвишено чувство Любовта. Оставаше му просто да ги остави да седнат заедно хванати за ръце и да започнат да се гледат нежно в очите. Много реплики не бяха нужни. Всички тези Истории за враждуващи родове и други подобни бяха напълно излишни и само размиваха темата.
И Режисьорът направи точно това, изведе ги на Сцената, Ромео и Жулиета се хванаха за ръце, вперили нежно погледи един в друг заговориха тихо на обичайните си Теми. Появи се Сиянието над главите им. Кулминацията настъпи когато Жулиета постави осакатената си изкривена ръчица върху крехкото старческо рамо на Ромео и го погледна мило в очите. Тогава потоците от енергия и любовен плам просто изригнаха, поразявайки със своето въздействие смаяната публика. Нищо друго не бе необходимо. Публиката гледаше хипнотизирана и поглъщаше всеки жест на изпълнителите. Стари лъвове и Нежни горски цветя се просълзиха, трогнати от тази неповторима сцена на силни и неподправени чувства. Такъв ефект е непостижим за никой професионален Театър. Да не говорим за претенциозно наречения "Народен", където набедени за актьори некадърници с викове и крясъци, подскачайки по сцената се мъчат да привлекат вниманието на нещастната публика. Истинският театър бе тук, на импровизираната сцена в Столовата на "Старчески Дом №3".
Нямаше нужда от Декори, Осветление, Озвучаване и други подробности и трикове. Необходими бяха само Истински Влюбени и те бяха напълно достатъчни, за да се предаде това загадъчно чувство наречено Любов и върху публиката. Такова Театрално изпълнение е невъзможно да се опише и представи с думи. То трябва да се съпреживее само лично от зрителите. А такива Щастливци бяха само малцината "Безсмъртни обитатели" на Дома. Донякъде и нашият Учен, но той се разсейваше със своите Научни изследвания и се бе самолишил отчасти от това вълшебно въздействие на истинското Театрално изкуство. Затова и Авторът си направи Труда да ви вкара като Неканени гости на този Уникален спектакъл.
След вълнуващия завършек на пиесата, Ученият побърза да направи своите прецизни Измервания на Биологичните параметри на Обектите си и установи, че клетките им са силно, емоционало превъзбудени. А това водеше до ускореното им делене и съответно подмладяване. Ахааа. Изкуството май все пак има някакъв благоприятен ефект върху феномена "Вечна Младост". Ученият записа педантично това ново откритие. Работата му бавно, но сигурно напредваше. "Това е добре" си каза той , усмихвайки се доволно.
Но ето,че настъпи Вечерният час. Органите на реда (несправедливо наричани) "Гестаповци", загасиха временно осветлението, подканяйки Актьори и Публика да приключват с Мероприятието. Всички бяха наясно с това. Влюбените пуснаха ръцете си. "Старият лъв" Ромео повлече неохотно крака към Бърлогата. "Нежното цвете" Жулиета го изпрати с последен поглед и пое към покоите на "Горските цветя". Чакаше ги една Мъчителна нощна раздяла. Изкуството си е изкуство, но Правилникът си е Правилник.По този въпрос две мнения нямаше.
А ние? Авторът и Читателите? И ние имаме нужда от Ободряващ нощен сън след вълнуващите преживявания през този толкова емоционален ден. Авторът събрал чувалчетата и телепортиращите устройства ги върна на Учения придружени с огромната си Благодарност. Дойде време да се разотиваме, кой от където е дошъл.
Вашият Литературен роб Авторът, след като ви поднесе залятата с много Захарен сироп история на Любовта, ви пожелава лек и освежителен нощен сън. И до нови срещи на странниците на в. "Старческо Дело".